Дискусия за медиите при президента

Свободата на словото, концентрация и собственост на медиите, липсата на ясни критерии за достъп до държавно и европейско финансиране, рестарт на регулацията и саморегулацията на българските медии. Това са част от въпросите и темите, които поставиха участниците в дискусията "Какво бъдеще за българските медии?". Дебатът е трети поред от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите".

Частният монопол над медиите е много по-опасен от държавния, затова за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики - като ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността, коментира президентът.

Според него правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само на медийната собственост, но и върху разпространителката дейност.

"В период на икономическа криза държавата често се явява не само най-големият работодател, но тя не трябва да се приема като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се влияе върху редакционната политика на една или друга медия. За да работи системата, е ясно - трябва да има саморегулация - т.е Етичен кодекс, валиден за всички, но трябва да има регулация и от държавата с фокус върху прозрачността", подчерта президентът Росен Плевнелиев.

Президентът провокира участниците с последното проучване на организацията "репортери без граница", според което по показателя "свобода на словото" България се е сринала от 70-то на 87-мо място. А в залата се чуха много предложения, въпроси и диагнози.

"Ролята на държавата да бъде - да насърчи саморегулацията по начина по-който насърчи медиите да подпишат и да спазват Етичния кодекс", посочи Иван Радев.

"Смятам, че ако слушаме конкурентния регулатор в България няма рискове, свързани с конкуренцията Предлагам да има нови правила, които да отчитат медийния плурализъм", посочи проф. Нели Огнянова.

"Голяма част от медиите са превърнати в бухалки и се използват за разчистване на сметки срещу политически, бизнес и обществени противници", изтъкна Иван Бедров.

"Загубеният критически рефлекс на голяма част от медиите към властта. Основна част на медиите е да критикуват властта. Всяка власт става добра само когато я критикуваш. И затова медиите трябва да изпълняват тази своя функция", посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Росен Плевнелиев обеща съдействие за решаване на поставените проблеми и увери, че всички разумни предложения ще бъдат насочени към съответните институции, за да намерят своето разумно решение.