Как живеят децата-бежанци според Върховния комисариат на ООН

Как живеят повече от милион и 100 хиляди деца бежанци - това е проучил Върховният комисариат на ООН за бежанците. Конфликтът в Сирия, който продължава повече от 2 години и половина, е оставил десетки деца без родители. За други физическите белези може и да заздравеят, но емоционалните са налице и те се проявяват в агресия.

Принудени да работят от съвсем малки, за да оцелеят, децата бежанци вече са опознали другата страна на живота, по трудната. Ливан, Йордания, Турция, Египет са попаднали в изследването на ООН, но в България проблемите са не по-малки.

Страх, безпокойство, гняв най-често обхваща децата-бежанци, според проучването на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

"Само 1/3 от децата-бежанци имат възможност да посещават училище. На много от тях насилието е нанесло тежка травма. Нуждаят се от психо-социална подкрепа. Не сме в състояние да им я осигурим на необходимото ниво", заяви Антонио Гутериш - Върховен комисар на ООН за бежанците.

Друг тревожен симптом на кризата е, че огромен брой бебета се раждат в изгнание и нямат актове за раждане. Статистиката е стряскаща, но тя отразява истинските измерения на войната и последиците от нея.

"Всяко десето дете работи. И то работи дълги часове в трудни условия и същевременно е основният носител на доход в семейството", посочи Борис Чеширков - отдел Връзки с обществеността на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България.

За България информация, че деца от Сирия работят няма. Наличните данни сочат, че в страната ни вече има повече от 8 000 бежанци. Зад сухата статистика обаче стоят съдби - на мъже, жени, деца, изпаднали в безизходица.

По ирония на съдбата 320 деца от Сирия живеят в училище във Военна рампа, но не посещават такова. Разчитат на 3 бежанки, които знаят английски и го преподават на малките.

"А от нас, който е по-свободен, ги учи на български език. Сред децата интересът е неимоверно голям. Те също като гъбички попиват всичко", разкри Пепи Джуренов - комендант на центъра Военна рампа.

Вече почти всички деца могат да броят поне до 10.

"Докато ходех на училище, най-много харесвах географията. Искам да уча пак", споделя дете.

И учат - засега само думи. Знаят вече как да кажат къща, въпреки че заради войната нямат своя. Отживялата за нашите училища черна дъска за тях е лукс. А родителите им са готови да работят каквото и да е, стига да осигурят някакво бъдеще за децата си. Ахмед има 4. Посещавали училище в Сирия.

"В Сирия като пращахме малките да учат и като почне стрелба или бомбардировки и тичахме със страх да ги приберем. Тук искам децата ми да са образовани, да работят. Всеки баща иска неговия син да е по-добър от него", разкри Ахмед Осман Мерджан.

Засега казват, че са благодарни на това, което имат - спокойствието, защото са далеч от ужаса и войната.