Нелсън Мандела мечта за свобода и свободна страна между стените на затвора на остров Робен. Когато стана президент, той вдъхнови сънродниците си да мечтаят за същото в държава, наследила съсипана от санкции икономика, работеща предимно в изгода на бялото население.
Режимът поддържащ расизма доведе до международни санкции, които засегнаха търговията . Дори след освобождаването на Мандела през 1990- та, чуждите инвеститори се притесняваха от нестабилността в Южна Африка.
Несигурността идваше от факта, че Африканският Национален Конгрес беше предимно партия на активисти. Тя никога не беше управлявала. Никой не иска да отиде в страна, където може да има национализация, обяснава Дейвид Шапиро от стоковата борса в Йоханесбург.
Първоначално Мандела иска национализация, но бързо променя позицията си. Като ръководител на АНК той става президент на Република Южна Африка през 1994-та.
Фокусира усилията си върху това да намали расовото напрежение и да успокои страховете на инвеститорите за бъдещето на страната. Мандела започва да подкрепя програмите за социална сигурност.
Спомнете си 90-те години - интернет, мобилни тлефони. Падането на комунизма отвори нови пазари. Много страни също се освободиха и се насочиха към капитализма. Това беше чудесен период за печелене на пари, защото всичко се промени, казва още Шапиро.
Но не всички вярват, че Мандела е защитил интересите на страната по най-добрия начин, когато е преговарял условията за демокрация в Южна Африка.
Някои вярват, че Мандела е предал мнозинството от народа, по-точно чернокожите. Все пак експертите признават, че неговата роля в постигането на помирение в страната е била решаваща.
Политологът Сомадода Фикени сравнява Мандела с библейския Мойсей - борецът за права е спасил хората си от робията. Но не неговото поколение ръководители ни отведе до Обетованата земя, а тези, които дойдоха след него, смята Фикени.