Търсенето на истината отвън е начин за бягство от мрака вътре в самия себе си.
Търсенето на истината отвън е начин за бягство от мрака вътре в самия себе си.
95 години от рождението на Богомил Райнов.
Личните страхове и съмнения на един инспектор се оглеждат в криминална история с много заподозрени и една призната вина. И в живота, и в следствието, и за инспектора, и за жертвата - най-добрият изход е самопризнанието...Нещастието не е в убийството на човека, а в цинизма към човешкото...
Криминална драма. България, 1963г., 90 мин.По романа "Инспекторът и нощта" на Богомил Райнов. Сценарист Богомил Райнов Режисьор Рангел Вълчанов Оператор Димо Коларов Музика Симеон Пиронков
В ролите: Георги Калоянчев, Невена Коканова, Лео Конфорти, Стефан Гъдуларов,Константин Коцев, Искра Хаджиева, Цонка Митева, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Иван Андонов, Корнелия Божанова, Иван Янчев, Димитър Панов...
В една дъждовна утрин инспекторът от криминалната милиция заедно със съдебния лекар разследва убийство. Манов, човек с тъмно минало и нисък морал, е намерен мъртъв. Лекарят е категоричен, че е самоубийство, тъй като чашата с отровата е налице, но инспекторът не мисли така, защото чашите са две. Следствието го среща с всички обитатели на старата къща и разкрива различни страни от живота на тези хора със сянка на подозрение. Кой го е направил? Баев, когото съседите са видели да излиза от апартамента на Манов. Димов, който е замесен чрез определени документи или Жана, любовницата на жертвата. Признанието на хубавата Жана, че е дала на стария любовчия Маринов луминал, за да си тръгне по-скоро от дома му, я поставя на първо място сред заподозрените. След изследването на шишето се оказва, че луминалът е в малко количество, а Маринов е починал от цианкалий. След разпита на лекаря, съсед на мъртвеца, се оказва, че Маринов е бил болен от рак в стомаха. Признанието, че му е дал цианкалий по негова молба, оневинява всички. В ушите на инспектора дълго звучат думите на лекаря, че "един мъртъв мръсник е по-приятен от един жив мръсник".