Село Гърляно и Българската Коледа

Даряването на средства и подпомагането на болно дете зависи не само от това с какви пари разполагаме. Милосърдието е свързано не толкова с джоба на човека ,а с това колко обич и състрадание има в сърцето му. Ще ви разкажем за хората от Кюстендилското село Гърляно.

Помагай на другите и бедата ще те отмине, казват хората от Кюстендилското село Гърляно. То е високо горе в Осоговската планина, само на няколко километра от границата с Македония. Не е за вярване, но в това бедно селце, чийто жители са предимно пенсионери, а младите хора безработни, не открихме къща, където да не знаят за Българската Коледа и да не са дарили поне лев за болните деца. Някои дори имаха угризения, че това не е достатъчно.

Николина Лазарова, с. Гърляно, общ. Кюстендил:
– Аз се обадих на 0900 11 17, но 1 левче е нищо. Нема какво да се лъжеме.

Николина е безработна. Отглежда 3 крави, с които се издържа. Няма деца, но истински се радва, когато научи за направено добро.

Николина Лазарова, с. Гърляно, общ. Кюстендил:
– Когато гледам по телевизора за такива случаи, че всеки е помогнал, че дете е оздравяло с пари от Българската Коледа – много се радвам, много съм щастлива.

В съседната къща е Снежана Великова, вдовица от години, сега безработна, има трима сина и четирима внуци.

Снежана Великова, с. Гърляно:
– Хората дават много пари за цигари, за алкохол и за неща, които не са им нужни. А с тия пари може да се подпомогне поне 1 българско дете най– малко.

Баба Малинка и дядо Истилиян са трудноподвижни. Подобно на много възрастни хора в селото, основната им връзка със света е телевизорът.

Истилиян Ников, с. Гърляно:
– Всека година... все се обаждаме с бабата тука по телефона. Малка ни е пенсията, обаче що да правиме. Трябва да се помага на децата. Има болни, инвалиди и всеки требва да даде, за да се помогне на тия деца.

На изпроводяк дядо Истилиян ни казва нещо позабравено. "Всяко живо същество страда, но да съчуства и да помогне в беда може само човекът."