Сомалия, пиратите, отвлечените - едно интервю с Данка Панчова

Това не е история за страх и кошмари. В нея има деца с калашници, глад,
предадено доверие и изгубена свобода. Но това не е история за ужаси и
омраза. А разказ за една млада жена, намерила своя "остров на свободата".

Данка Панчова: "Започнах да я деля на два вида свобода - духовна и физическа. Когато физическата свобода е отнета, то е адски неприятно, защото не можеш да се движиш и да правиш това, което ти се иска. Но за сметка на това започваш да работиш много повече с главата си, да стигнеш до тази духовна свобода, която се случва вътре в главата, а не е физическа.

Островът на свободата на Данка Панчова е на хиляди километри северно от
Сомалия, в река Марица. Разхожда се тук, далеч от любопитни очи. Не иска да я разпознават като "онази, отвлечената от пиратите". Тя е била, е и ще бъде хуманитарния работник от "Действие срещу глада". Защото колкото и да я е променило пленичеството, то не я е пречупило, не я е озлобило. Данка дори харесва похитителите си, но това не е Стокхолмски синдром. Просто ги е опознала и ги е разбрала.

Данка Панчова: "Тези момчета, те са войници. Те в повечето случаи са доста млади - на 15-16-годишна възраст. Грабнали са Калашников и оттам нататък това е тяхното оръдие на труда. Те днес може да са пирати, утре може да са наемни войници в някоя армия, вдругиден - дори войници на временното правителство. Ние дори се шегуваме там - детенцето му имало рожден ден. Ами то е станало на 5 години, готово е за Калашников. Те не могат да си представят какво значи мир. Аз съм се опитвала да обясня, но те не могат да си представят какво значи мир."

Въпреки всичко сомалийските пирати не биха проявили самоцелна агресия и не биха наранили пленниците си. Данка Панчова държи това да бъде добре чуто и осмислено от роднините на наскоро отвлечените в Аденския залив български моряци.

Данка Панчова: "Ето, вие ме виждате! Аз съм преживяла много по-дълго време. Аз съм преживяла 9 месеца. Това е нещо, което се преживява и в такъв момента хората адски много се мобилизират - намираш сили, които никога преди това не си могъл, че можеш да имаш. Сомалийците не са зверове, нито пиратите са зверове. Тука в България тези, които отвличат, те режат уши, пръсти. Това сомалиецът няма да направи никога."

Самите пирати са едно поколение от момчета, които се мъчат да завършат
училище, при положение, че училища почти няма. Искат да се образоват, но в един момент разбират, че тези усилия са безсмислени, защото работа има само за наемни войници и това е единственият път да преследват своята мечта.

Данка Панчова: "Всеки средностатистически сомалиец иска да има 4 жени и четири големи къщи. И съответно около двайсетина деца... минимум."

Реално обаче за т.нар. "войници", които отвличат чужденци в Сомалия, остават само трохите от милионите долари откупи.

Данка Панчова: "Те си получават просто една заплата. Все едно ние работим за банка или...-А кой е шефът, който прави парите? -Кой е шефът, който прави парите е много трудно да се разбере, защото ако беше, лесно, досега нещата да са решени. Но определено това са хора на много високи позиции. Те в повечето случаи не са в Сомалия. Мога със сигурност да кажа, че имат политически гръб тези хора. А някои от тях може би са си директно политици. Някои са може би министри в преходно правителство. Аз определено съм сигурна за някои хора в правителството на Пунтленд или пък на Сомалиленд."

Макар да е убедена, че в отвличанията са замесение политици, Данка твърди, че самите нападения не са политически акт, не са част от сблъсък на
цивилизациите или от някакво противопоставяне Север-Юг.

Данка Панчова: "Не е политика и отношение, просто въпрос на пари. Снощи гледах телевизия и на Бойко Борисов някой му зададе въпроса: какво прави правителството за нашите 13 българи. Какво да прави правителството?! Правителството няма какво да прави!"

Според Данка основната политическа грешка на Запада, е че се опитва да
наложи своята култура на място, където тя не може да бъде разбрана. А
парите, които се изливат в Сомалия по различни хуманирани проекти, до голяма степен подхранват проблемите в страната.

Данка Панчова: "Тези хора трябва да бъдат оставени на тях самите. А международната помощ, която идва към тях, трябва да бъде много добре прецизирана към кого и трябва да бъде много добре контролирана по какъв начин се използва. Определно смятам, че има нужда от подобни програми. Но когато аз не мога да отида на място, за да контролирам начина, по който се харчат тези средства, по-добре да не отида. Тези пари в момента - аз бях там и знам - в момента различни въоръжени групировки кроят планове как тези пари да попаднат в техните джобове. И те, уверявам ви, много лесно ще попаднат в техните джобове."

Големите чекове, които привидно се изливат в Сомалия било за
благотворителност, било за откупи, всъщност много бързо изчезват в тайни
сметки и компании извън страната. Това разказва пък човекът, когото медиите наричат "шепнещият с пирати". Посредникът Андрю Мавангура повече от 10 години договаря цената на човешкия живот в Сомалия. Кениецът твърди, че е спасил десетки заложници от пиратите. Забелязал е обаче, че племенните вождове и босовете на мафията, които според него ръководят бизнеса с отвличания, напоследък стават все по-алчни. Докато компаниите плащат, пиратите ще нападат, казва Мавангура.

Андрю Мавангура, посредник: "Да се сложи край на това в близко бъдеще е невъзможно. Но ако хората си поставят за цел да спрат пиратството, то може да бъде спряно. Но в никакъв случай не с оръжие. Не можеш с оръжие да сложиш край на бедността. Не можеш с оръжие да спреш някой, който търси храна. Пиратството може да бъде изкоренено, само ако се пресекат основите му. Това е единственият начин да решиш един проблем - да намериш корените му."

И Андрю Мавангура, и Данка Панчова са убедени, че проблемът се корени в
бедността и политическата нестабилност. И двамата обаче смятат, че подходът към тях до момента е неефективен. Но думите са без значение, когато гласовете са самотни.

Така Андрю ще продължава да се шепне с пиратите, докато при тях има и един пленник.

А Данка ще остане на своя остров на свободата, докато събере сили да се
върне там, където смята, че е необходима. При хората, от които не очаква
благодарност. При хората, на които тя самата е благодарна, че й позволяват
да помогне.