Село Влахи - с най-много неправителствени организации на глава от населението

Влахи – планинско селце на 9 км от Кресна. Тук всичко е утихнало. Природата обаче е жива във всеки сантиметър земя. По безлюдните улици пълзят костенурки. Кучета с любопитство надзъртат от изоставени къщички. Човекът тук е рядкост. Едно време селото е било пълно. Сега са останали само дядо Митко, баба Кира и няколко млади хора, дошли да живеят във Влахи отскоро. Жасмина Чолакова е отскоро в селото. Ръководи неправителствена организация, която показва начини за екологично земеделие и популяризира перма културата. Жасмина Чолакова: "Един цялостен цикъл за екологичен живот, като например биологична пречиствателна станция, която имаме на място за пречистване на водата, която минава в къщата, също така хибридна електроцентрала, с която произвеждаме ток за къщата, това са панели заедно с перка, и други такива системи, взаимствани от перма културата. Тук идват други хора, показваме им това което сме направили и започваме да ги запознаваме който има интерес." Жената казва, че една неправителствена организация може да функционира добре дори да е базирана в не много населено място. Плюсът за безлюдно село като Влахи е, че покрай подобни сдружения идват много млади хора. Дядо Митко и баба Кира неправителствена организация не знаят какво е. Двамата стари жители на Влахи се срещат рядко, говорят си за едното време, други теми рядко засягат. Знаеш ли какво е това неправителствена организация? - Не. - Не си чувала? - Е що е това неправителство? - Неправителствени? Ааааами!!!  Това нема никакви организации бе, къде, немаме такива, навремето имаше организации, таквиа, онаквиа, побойници, айдуци, а тука нема такива работи. - Дядо Митко знае ли какво е екологично земеделие, говорили ли сте с него, интересно ли му е? Жасмина Чолакова: "Дядо Митко знае начина, по който е обработвана земята от преди много години, той си има неговите виждания по въпроса и това е нормално, защото той е на 80 години, цял живот е свикнал да обработва земята по един и същи начин и за него тези неща, както и за повечето възрастни са нещо, което трудно биха възприели." И въпреки няколкото неправителствени организации във Влахи дядо Митко и баба Кира се чувстват самотни: - Къщата е убава, ама нема семейство у нея. Беше убава къща, додека беа децата у нея, сега нема, запусте всичко. - Лош е, лош е самотилъко, не е убав. - Парички горе долу имам си, пенсийчки, туй онуй, креполиме се, ама това ми липсва – годините отидоа! Така животът във Влахи продължава – перма културата, дядо Митко, костенурката и баба Кира ден след ден живеят в симпатично преплитане на епохи и разбирания. Селото е все така приказно красиво, селският площад все така тих и напоен с история, а дали с екологията селото ще има дълъг живот, ще покажат годините.

Автор: Антон Чавдаров, Павел Петлички