Синдикатите искат сериозно увеличение на доходите

Около милион и 600 хил. души у нас живеят с до 251 лв. на месец. Данните са на Евростат и бяха изнесени от КНСБ на конференция за доходите у нас. На фона на тази статистика синдикати и бизнес отново не намериха допирни точки по мерките, с които да се увеличи заплащането в частния сектор. Премиерът Пламен Орешарски защити политиката на умерено покачване на доходите и припомни, че ако приходите позволяват, до края на мандата минималната заплата ще стане 450 лв. В общи линии с разнопосочните си идеи и бизнесът, и синдикатите по-скоро се контрираха взаимно, отколкото да потърсят консенсус. Така например КНСБ настояват още догодина минималната заплата да стане 400 лв., половината от БВП да отива за заплати (в момента този дял е 38 на сто), както и съотношението между минимална и средна работна заплата да е 50%. И всичко това със срок до 2017-та година. Бизнесът буквално се изсмя на всичко това и го нарече плод на фантазия. Аргументите на синдикатите да искат сериозно увеличаване на доходите: България е страната с най-ниско заплащане в Европейския съюз, по данни на Евростат. Далеч под средната заплата за страната получават шивачки, библиотекари, продавачи в хипермаркети и медицински сестри. Техните заплати са около 400 лв. По-добре платени са шофьорите в градския транспорт, строителите и полицаите. Над тези нива са лекарите специалисти и съдиите,които получават над 1000 лв. Премиерът Пламен Орешарски призна, че страната ни е с най-ниско заплащане в Eврозъюза, но се обяви за по-умерено повишаване на доходите. И обясни защо всяко по-отчетливо вдигане на разходите за труд  ще доведе до заплахи от страна на бизнеса за по-висока безработица,както и до покачване на инфлацията. Орешарски все пак заяви, че ако приходите в бюджета позволяват до края на мандата МЗ ще стане 450 лева.

Пламен Орешарски - министър-председател на България: Понеже виждам, че Пламен ме поглежда недоволно - това са предварителни разчети, които сме маркирали и числа много ще се радвам, ако в диалога стигнем и до други стойности, имам предвид не по-ниски, разбира се. В редица случаи непремереното широко мащабно покачване на заплатите води до поява на засилващ инфлационен натиск, същият който от своя страна обезценява валутата и обезсмисля номиналните увеличение на работните заплати.

Синдикалистите настояват доходите да се покачват с по-бързи темпове до 2017 година. Теза, на която и бизнесът неведнъж опонира. Васил Велев: Сроковете които се поставят според нас са напълно нереалистични от гледна точка на това което виждаме като динамика на икономиката ни.

Пламен Димитров - президент на КНСБ: В никакъв случаи не може да става дума за рисково покачване на Минималната работна заплата, ограничаваща заетостта на нискоквалифицираните работници.

И още-по данни на КНСБ повече от половината работещи у нас не са получавали увеличение на заплатите през последните 5 години. Към идеите, които може да кажем, че останаха нечути трябва да добавим и искането за вдигане на заплатите  в бюджетния сектор с 10-20%.

По темата работи: Илина Бисерова