Разорението на тракийските българи: историята на село Атолово

Продължава историята на тракийските бежанци в новините на "По света и у нас".

*** *** ***

Разорени и прокудени след Балканските войни, наследниците им и до днес не са обезщетени. В единственото у нас "образцово бежанско селище" - Атолово бяха Диана Тодорова и операторът Атанас Атанасов.

Историята на Атолово е история за превръщането на стралджанското блато в село с име на английски благородник. Отводняването отнело години, багери били докарани чак от Англия. През 1926-та мястото вече било дом не за пеликани, а за хора. С царския влак пристигнали гостите за освещаването на Атолово.

- Село Атолово носи името на лорд Атол, негови близки - сестра, съпруга, са основали фондацията "Спасете децата", под чиято егида, да кажем, е изградено това село - разказва кметът на Атолово Стефан Сотиров.

В Централния държавен архив има документи, в които е записано: "Фондацията е изразходвала около 6 милиона лева, като е построила жилища за 90 семейства, земите от блатото са приспособени за работна земя чрез два трактора, предоставени на селото от фондацията. Къщите се делят на два вида - едни за едно семейство и други за две семейства с отделни входове.

Къщите посрещнали онези българи, които турците прогонили от домовете им след Балканските войни. Един от бежанците бил бащата на 93-годишния бай Михал.

- На магарето турил една черга и за България.. с магарето..Където намери хляб, там иде, където му дадат - тъй беше, тъй беше тогаз... - спомня си днес бай Михал.

Въпреки мизерията, бежанците намерили смисъл да започнат живота си наново.

- Като се има предвид, че 30-та година са си направили собствен водопровод, на 15 километра от населеното място и това всичкото е прокопано на ръка на дълбочина метър и осемдесет, - разказва Стефан Сотиров. - Виждате и църквата тука в Атолово - изградена е само със събрани дарения от местните хора на Атолово - буйни, здрави хора, работоспособни и с голяма челяд.

- От начало като дойдохме ние беше хубаво, весело - на Първи май, когато е празник, хорото се виеше е тука на поляната - ухааа, играеха всичките. Едно време беше весело, във всяка къща имаше хора и във всяка къща прасе се колеше.. сега няма - казва бай Михал.

В Атолово вече са малко и прасетата, и хората. Останал е паметникът на лорд Атол. След смъртта си той завещал на бежанците над три милиона лева, а от признателност селото взело името му.

*** *** ***

Поредицата е по идея на БНТ, Съюза на тракийците и Държавна агенция "Архиви".

(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)