МВР и съдът: Войната на думите

Силвестър Сталоун: Ние ги хващаме, те ги
пускат!
-Това е лудост!
Силвестър Сталоун: Кажи го на съдията!
(Реплики от филма "Кобра")

Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи :
"Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!"
Лазар Груев, председател на ВКС:
"Българските съдии нямат повече търпение да слушат непрекъснати безпочвени и немотивирани обвинения."

"Ние ги хващаме, вие ги пускате" е популярна телевизионна игра -
своеобразен подобрен вариант на "Стражари и апаши", но за големи момчета и с тънката разлика, че основната надпревара е между стражарите, а апашите са за масовка. Играе се от два отбора - единият в черни тоги, другият в полицейски униформи.

Арман Бабикян, експерт по политически PR:
"В България винаги се търси виновникът за нещо, което не е свършено както трябва. В дадения случай неблагополучията около делото "Стойков-Николов", приказките за това, че сме щели да изнасяме съдебни дела в Германия и че повече доверие сме имали на чужди съдилища отколкото на български, пускането на част от задържаните около последните операции, сякаш предизвикаха отново подобно говорене."

Антоанета Христова, политически психолог, БАН:
"Цветан Цветанов в голяма степен е зависим от съдебната система.
Резултативността от неговата работа ще се види само, ако съдебната система произведе продукт, т.е. ако има осъдени хора. Той е зависим от тях и е естествено да бъде нетърпелив в желанието си те да се преустроят."

Арман Бабикян, експерт по политически PR:
"Това нещо като да си резервираш стая в хотел и преди да си пристигнал в хотела да пуснеш публикация, че там има хлебарки и по този начин да разчиташ, че ще получиш по-добър сървиз."

Лазар Груев:
"Аз призовавам институциите по-малко да говорят и повече да работят, както се стреми да прави българският съд."

Цветан Цветанов:
"Понеже говорим за стискане на зъби, ако кажа самата истина, просто трябва да ви кажа, че ще паднат зъбите на някой!"

Цветан Цветанов:
"Нищо лично няма тука!"

Антоанета Христова, политически психолог, БАН:
"То не беше стискане на зъби, не беше падане на зъби, изчистване на къщичката, бягане по коридори, мачове и съдии. Когато в говоренето се използват много метафори, това означава, че човек от една страна иска да бъде много ясен за зрителите. Но от друга страна това е характерно, когато този, който говори, не вижда ясно картината - каква е причината за възникналия проблем и как този проблем би могъл да бъде разрешен."

Арман Бабикян, експерт по политически PR:
"Решението на въпроса ще бъде не да се отправят заплахи за зъби и за други части на тялото, а да се извадят трима души с белезници и това нещо да бъде последвано от ефективна и обоснована присъда."

Регламентът на играта "Ние ги хващаме, вие ги пускате" се базира на
изконното право на всеки играч да говори за правото.

Лазар Груев:
"Ако си послужа със спортни термини, за да ме разберат някои: всеки бяга по своята писта! Няма демократична държава, в която играчите да следят за спазването на правилата и да ги определят."

Антоанета Христова:
"Не е така. Всеки, който участва във всяка игра, ако иска тази игра да бъде справедлива спрямо него, следи за спазването на правилата. В този смисъл е нормално и гражданите, и МВР, и всички, които са заинтересовани от работата на съда, да имат мнение. Съдът не може да избяга от общественото мнение."

Психологически по-силната позиция в тази игра е за този, който говори политически. Защото политическото говорене е по-разбираемо от говеренето със законови членове и алинеи.

Арман Бабикян:
"Цветанов се опитва да извади съдиите от тогите им и да ги дръпне на политическия терен. Там той е силен и знае, че там той може да спечели битката."

Антоанета Христова:
"Той говори с понятията за общественото мнение, на съмненията на хората, на това, че много неща, които се случват в съдебната система предизвикват въпроси и на тези въпроси трябва да се отговори. Тичайки успоредно аз не виждам начин за диалог."

Трикът в играта "Ние ги хващаме, те ги пускат" е, че публиката, пред която се играе и която трябва да определи кой в крайна сметка печели, има интерес да победят и двете страни и то едновременно.

Арман Бабикян:
"Публиката категорично е на страната на Цветанов, поне на този етап. Красьо Черничкия, както се казва подгря мача и беше последна контрола преди отборите да излязат на терена. Но това, че публиката е на страната на Цветанов е докато върви филма - "Октопод", инспектор Катани или пък Цветанов, все едно! Докато българинът има сили да гледа в телевизора, а не в хладилника. В момента, в който надделее гладът, тогава няма да има значение какво дават по телевизията."

Интересно е, че репликата на Силвестър Сталоун "Ние ги хващаме, те ги пускат" всъщност никога не е била чак толкова популярна в Съединените щати. Но в България става крилата фраза, която успешно прелита през няколко политически и магистратски мандата. Обяснението е и рекламно, и психологичско... или пък съвсем елементарно - просто тук тя звучи по-истински.