Закон отпреди 113 години стимулира родното производство

На днешната дата преди 113 години Деветото Обикновено народно събрание приема Закона за задължителното носене на местни дрехи и обуща. Вносител е тогавашният министър на търговията, земеделието и финансите Иван Гешов от правителството на Константин Стоилов. Основната му цел е да стимулира развитието на индустриалното производство в новоосвободена България. Той е един от малкото закони, за които няма информация кога е отменен и се смята, че е бил валиден до отменянето на Търновската конституция.

Чл. 1 задължава държавните, общинските и окръжните чиновници и служащи, които получават заплати, както и за народните представители да носят дрехи и обувки родно производство. Тези, които не го правят, са застрашени от солена глоба. Нейният размер е между 10 и 60 лв. при месечен бюджет на четиричленно семейство по това време от 67 лева.

Митко Димитров, директор на Икономическия институт на БАН: "Усилията, които са стимулирали зараждащата се текстилна индустрия, са дали добър резултат, защото България наистина е успяла да създаде една добра вълненотекстилна, изобщо текстилна индустрия, която е била конкурентоспособна. Имала е конкурентни предимства и на международните пазари."

И наистина при правителството на Константин Стоилов се създават над 120 индустриални предприятия с български и чужди капитали, а България изживява икономически подем. Не може да не се запитаме дали и днес може да се изплзват подобни похвати, за да се стабилизира икономиката ни от кризата.

Митко Димитров, директор на Икономическия институт към БАН: "В такава директна и груба форма това не се смята за съвременна проява на индустриална политика, но иначе новото например, което е от последните десетилетия, е всички страни се смятат длъжни да подкрепят малкия и средния бизнес."

Както и преди 113 години, и днес вносните стоки често са предпочитани, учудващо понякога и заради по-ниската им цена. Българите все пак са готови да подкрепят местното производство и без да ги задължава закон.

В момента няма световна практика за директна подкрепа на местната индустрия, но има все пак скрити форми, под които това се прави - например в някои европейски страни държавните служители са задължени да купуват билети от националния превозвач, а държавните институции - да купуват автомобили местно производство.

Излъчено в "По света и у нас".