Европейският център за ядрени изследвания в Женева започна днес един от най-значимите научни проекти, предприемани някога - опитите с Големия адронен колайдер. Сблъскването на потоци от протони с невиждана енергия трябва да пресъздаде условията на Големия взрив и възникването на Вселената преди 13,7 милиарда години. Учените предупреждават, че резултатите ще дойдат след време, тъй като анализирането на данните може да отнеме месеци и години.
Европейският център за ядрени изследвания в Женева започна днес един от най-значимите научни проекти, предприемани някога- опитите с Големия адронен колайдер. Сблъскването на потоци от протони с невиждана енергия трябва да пресъздаде условията на Големия взрив и възникването на Вселената преди 13,7 милиарда години. Учените предупреждават, че резултатите ще дойдат след време, тъй като анализирането на данните може да отнеме месеци и години.
Ударът на два протонни потока с енергия от 7 тераелектроволта бе осъществен около 14 часа българско време след няколкочасово отлагане заради технически проблеми със захранването и свръхчувствителната система за сигурност. Двата снопа елементарни частици циркулираха в противоположни посоки със скорост, близка до светлинната. Това стана в 27-километровия тунел на ускорителя на 100 метра под земята на френска и швейцарска територия. След установяване на стабилността на потоците, учените пресякога двете треактории и осъществиха удар.
Гидо Тонели - говорител на ЦЕРН:
- За първи път навлизаме в нова територия. Проучването на енергия от 7 тераелектроволта ще бъде фантастично начинание. Това е само началото. Очевидно ни предстои много работа. Ако имаме късмет, до няколко месеца ще започнем голямо приключение в модерната физика.
Целта е да се възпроизведат събития, случили се една милиардна от секундата след Големия взрив. Така ще могат да се наблюдават невиждани досега елементарни частици, които са много тежки и нестабилни и се разпадат мигновено. Такава е Хигс бозомът - липсващата част от пъзела на фундаменталната структура на материята. Чрез нея учените ще успеят да обяснят защо материята има маса, нещо, което в момента е трудно постижимо.
Отговор очаква и въпросът какво е тъмната или невидима материя. Смята се, че тя съставлява 25 процента от вселената. Огромни детектори вече събират физическите данни. Информацията от тях ще запълва около 100 хиляди двуслойни ДиВиДи-та годишно. За съхранение на данните в мрежа са свързани десетки хиляди компютри по цял свят.