Пожар в Студентски град

Около един часа през нощта гъст дим обхвана блок 24 в Студентски град. Млади хора, тичайки излизаха от сградата с почернели лица. На повечето от тях им се наложило да слизат по стълбището от високите етажи на блока в непрогледен задушлив мрак. Излезлите навън, звъняха по мобилните си телефони на свои приятели - комшии, за да разберат дали са добре.

След първия протест в София и призивите в Интернет столицата да бъда запалена, пламъци се появиха в Студентски град.

Момче:
- Усещаме пушек по едно време в стаята ни, тръгваме да тичаме надолу, не знам за какво става на въпрос.

Репортер:
- А в коя стая е пожарът?
Не знаем, ние сме на осмия етаж, на последния етаж, при нас всичко беше в пушек. Напълни се стаята, коридора.

Момче и момичета:
- От седмия етаж докато слезем! Ама да ви кажа, изобщо няма никаква аларма, щяхме да заспим и никой да не ни събуди, щяха да ни събудят чак с един тризъбец.

Репортер:
Пожарната бързо ли дойде?

Момиче:
Веднага, веднага!

Група момичета
- Отваряме на първия етаж асансьора - навсякъде черен дим, беше страшно. Много трудно излязохме, ако някой припадне. Всички са по прозорците. По памет се ориентирахме по коридора, ние се шашкаме в такъв момент - дали да се качваме нагоре, дали да слезем надолу. Хубавото беше, че повечето хора не се панираха и нямаше навалица да се бутаме, просто реагираха както трябва.

За щастие този път е само запален хладилник, но да помним, че съдбата далеч не винаги предупреждава с най-малкото зло.

Репортер:
- А за протеста утре мислите ли?

Момче:
- Не. Няма да ходим. Имаме изпити, образованието преди всичко.

И може би точно заради сесията, Студентски град не приличаше на себе си - нямаше върволици от таксита, нямаше шумни компании. Така смълчан беше и площадът пред Народното събрание. А за една друга криза - тази с газа - напомняше загасеното осветление на храм паметник Александър Невски.