Кои са мъртвите души в изборните списъци (ОБНОВЕНА)

Има или няма мъртви души в избирателните списъци? Това беше основната тема на второто заседание на гражданския борд за честни избори към МС. Представителите на граждански и неправителствени организации отново поставиха остро въпроса за разминаването на броя на пълнолетното населението в списъците на Националната статистика и избирателните списъци на ГРАО. Разминаването според цитирани от участници в заседанието цифри е от 900 хиляди до 1 млн. и 400 хил . Общото становище на днешния граждански борд беше, че разминаването в списъците води до липса на доверие към честността на изборите. Професор Михаил Мирчев посочи цифри, според които от година на година разликата в списъците на различните институции се увеличава.

проф. Михаил Мирчев - социолог: "Ако всичко това е вярно, просто как да очакваме гражданите които стоят срещу държавата, гражданите да имат базово доверие, че държавата се грижи да организира честни и справедливи избори."

Според професор Михаил Константинов - мъртвите души са около милион и 200 хиляди и това са имена, зад които на територията на избирателната секция не стои физически избирател .Това по правило са хората, живеещи постоянно в чужбина.

проф. Михаил Константинов - математик: "Докато не си изчистим мъртвите души, аз продължавам да твърдя, че този термин е хубав. Докато не ги изчистим, ще има недоверие. Има области в България, в които броят на имената в списъците значително надвишава населението, забележете - не избирателите, а населението!"

Според проф. Константинов корекцията и сега може да се направи като списъците се отпечатват по настоящ адрес, защото 95 % от хората у нас имат съвпадение между постоянен и настоящ адрес, а 100 % от хората в чужбина имат настоящ адрес там и би трябвало да отпаднат от списъците в България. Аргументи към тезата добави и доцент Димитър Димитров, който цитира цифри според които Турция е регистрирала на нейна територия 11 хиляди души с българско гражданство и документи за самоличност, които на изборите обаче, произвеждат от 56 до 90 хиляди гласа.

доц. Димитър Димитров - социолог: "Докато съществува този децентрализиран, основаващ се на постоянен адрес начин на формиране на избирателните списъци - това ще е системата и пробваме я точно от 25 години."

В отговор Иван Гетов - директор на Гл. Дирекция ГРАО уточни, че е напълно нормално да има разлика между броя на населението в списъците на НСИ, който брои само живеещите в момента в България и избирателните списъци на ГРАО, които включват и живеещите в чужбина.

Иван Гетов - директор на Гл. Дирекция ГРАО: "Затова тази разлика естествено ще я има и ще я има докато критериите за изработването на избирателните списъци са такива каквито са в сегашния закон. Всичко което трябва да се направи е въпрос към законодателя, който трябва да направи нова методика или нов стандарт по отношение на избирателните списъци, с които ние ще се съобразим."

Така топката беше прехвърлена в полето на законодателя, който в най - добрия случай, ако поиска може да промени изборното законодателство за някои следващи избори, като въведе например, според участници в гражданския борд т.н. активна регистрация. При нея всеки български избирател трябва се регистрира предварително, че ще гласува. А дотогава ще продължаваме да се питаме има или няма мъртви души в избирателните списъци.