Стотици трогателни писма засипаха редакцията на Българската национална телевизия за конкурса “Най-добрият учител, когото познавам”. Затова всеки ден до края седмицата ще ви представяме някои от техните герои. В следващия репортаж ще ви срещнем с Александър Кертин - един от преподавателите с най-много зрителски номинации. За Мария Капари, Любослава Костова, Емилия Ангова и Екатерина той е човекът, чието име е парола за качествено образование, търпение и всеотдайност.
Стотици трогателни писма засипаха редакцията на Българската национална телевизия за конкурса “Най-добрият учител, когото познавам”. Затова всеки ден до края седмицата ще ви представяме някои от техните герои. В следващия репортаж ще ви срещнем с Александър Кертин - един от преподавателите с най-много зрителски номинации. За Мария Капари, Любослава Костова, Емилия Ангова и Екатерина той е човекът, чието име е парола за качествено образование, търпение и всеотдайност.
Александър Кертин е учител вече повече от 30 години. През последните
18 преподава във столичната Втора английска гимназия. Александър ни води в класната стая. Разказва ни за себe си и за професията си като избира да седне не зад бюрото, а на ученическия чин. Не само, защото човек се учи докато е жив.
Александър Кертин:
- Тези чинове все още по някакъв начин говорят за нещо старо в
обучението, за нещо, което е овехтяло, същевременно и консервативно.
значи в обучението има нещо консервативно, което не може да се
изхвърли.
Макр че е един от най-добрите преподаватели по исторрия, Александър споделя, че не е бил от най-добрите ученици. Дори е бягал е от час, за да слуша в близкото кафене любимите си групи - Бийтълс и Лед Цепелин. Свирел на китара и някога мечтаел да стане музикант. Но интуицията му подсказала друго - да стане учител. Професията си описва с думата ПРИЗВАНИЕ.
Александър Кертин:
- Първо има един учител, който е наричан учител и се изписва в
теолгията с главана буква - Учителя. Това е архетипа на учителя. И след
това трябва малко нещо да се носи и от него. Някакво чувство за
дължинствуване, че трябва да направиш и за другите нещо.
За него зрителите ни пишат като за човек, превърнал се в термин за образованието. Един от тях е Мария, която макар да е вече студентка отново се връща в часа му. Идва без да го предупреди, той пък не се изненадва много, защото е свикнал бившите ученици често да се връщат в неговите часове.
Мария Капари:
- Аз, ако трябва да опиша този човек с една дума, това ще бъде скромност. Това е един човек който притежава една изключителна палитра от познания,
които държи да сподели с останалите и в същото време той умее да
подхожда към ученицте, умее да ги заинтригува било то с музика, с
книги, с изкуство той не се ограничава само в своя предмет.
Историята е наука за човешката сложност, обяснява ни Александър.
Затова няма как да я познаваш изцяло, можеш само да бъдеш нейн добър
познавач.
Александър Кертин отдавна е счупил строгата граница между учтел
и ученици. Той е от хората, които сякаш са дошли с мисия на този свят - неговата е да извисява нацията до самопознание, основано на историята.