В избирателните списъци има мъртви души, но чрез тях не могат да се фалшифицират резултатите от изборите, нито да се повлияе на разпределянето на мандатите, ако изборната администрация си върши работата.
В списъците на ГРАО влизат и българите, живеещи зад граница. Така се получава разликата от 680 000 души. Именно те са т.нар. "мъртви души".Иван Балев, д-р на Дирекция "Демографска и социална статистика" - НСИ: Обект на преброяване са всички български граждани, които към момента на преброяването живеят постоянно в България, а всички останали български граждани, не са обект на преброяване.
Мандатите по райони се разпределят на базата на броя на населението, преброено от НСИ, а не по списъците на ГРАО. Така че мъртвите души, които са предимно хора, напуснали страната, не биха повлияли на разпределението. Примерът е с Бургас. Проф. Михаил Константинов: Към 2014 година в Бургас е имало еди-колко-си живеещи хора, забележете - не избиратели, тук се включват и пеленачетата. На база на тези хора са дадени мандатите на Бургас. Решението на проблема, според НСИ, минава през законодателни промени. Според Михаил Константинов трябва промяна в Изборния кодекс, така че списъците да се съставят по настоящ адрес. Ще изчезне ли проблемът с мъртвите души, или ще продължим с изборната аритметика - зависи от следващото Народно събрание.Проф. Михаил Константинов: Мъртвите души ги има... Но те не са проблем. Ако изборната администрация си гледа работата, те няма да вземат участие в изборния процес. Ако Иван Иванов името му виси в Каспичан, а той от 30 години живее в Австралия, може ли да ми дадете едно разумно обяснение името му да продължава да виси в Каспичан? Иван Иванов гласува в Австралия, ако гласува изобщо, то там ще бъде дописан в един списък специален. Ако той се върне в Каспичан, той ще бъде дописан в списъка. Не трябва неговото име да е там.