15 години от смъртта на войничетата

15 години живот без истината. Така може да се нарече животът на
близките на 14-те войници, загинали при жестоката катастрофа край София. На този ден при сблъсък между камиона, с който младежите се връщат от работа на частен строеж, и трактор избухва пожар. Дни наред разследващите не признават, че върху камиона има пробойни от огнестрелно оръжие.
Версиите за трагедията са различни през годините, но водеща е неуспешен
атентат срещу сочения тогава за Кръстник на организираната престъпност у
нас Иво Карамански. Неговият автомобил се движил непосредствено зад
камиона. Истината за трагедията обаче и днес продължава да е покрита с
пепел.

Надежда Рангелова - майка на загиналия Даниел Рангелов: "Как
живеем... тормоз. Сещаме се непрекъснато за него. Не искам да си спомням,
но то като телевизор ми е пред очите.

БНТ: Много изгорели ли са били?

Надежда Рангелова - майка на загиналия Даниел Рангелов: Много, направо въглени.

След множество експертизи и разпити и години циклещо дело така и не
става ясно защо е имало стрелба върху камиона с войниците. Ясно е само, че Иво Карамански е бил, случайно или не, нa мястото. И пак, случайно или
не, срещу него е имало опит за покушение в бар само три дни преди фаталния 11 август.

Иво Карамански - архив - 1995 г.: "Версията, която се тиражира, че това е атентат срещу мен, е абсолютна глупост. Но просто го виждах - живо момче, изведнъж огънят го обхвана и пред очите ми лицето му се смали, почерня и изгоря. Мургаво момче с тъмни очи. Помня го и сигурно цял живот ще го помня."

Оцеляват двама - един от войниците и водачът на трактора. И двамата
запазват мълчание. А родителите на загиналите младежи решават да изтрият
от паметта си черния ден и пропускат да се борят докрай за истината.

Мария Вълчева - майка на загиналия Венцислав Вълчев: "Всичко искам да разбера и много неща знаех, но кой те чува. Съжалявам, че това момче, дето е било там, може верно да не знае... Можеше да каже - не искам да го пребият, можеше да се обади тайно и да каже така и така стана. Все така си мисля, че са убити.

БНТ: Убити, но от кого?

Мария Вълчева - майка на загиналия Венцислав Вълчев: "Не знам, не знам, нищо не знам."

През годините паметникът на загиналите през 1995-та година войници е
преместван. Сега е на ново място, но като че ли не е съвсем завършен,
защото е обграден от тези павета ...

Надежда Рангелова - майка на загиналия Даниел Рангелов: "Спомени,
спомени... Майката си е майка, докато е жива. Това е. Няма ми детето, няма
го живота ми. Аз бях до тук."