Следва поглед към сънародниците ни зад граница. От Унгария и Словакия до Аржентина и Лос Анджелис – българският дух няма граници. Хиляди километри разделят тези общности, но ги свързват традициите, езикът и любовта към България. Как сънародниците ни съхраняват българската идентичност далеч от родината и как предават паметта за корените си на следващите поколения?
Общност от около 6 500 души. Сплотена и задружна. Така изглеждат днес българите в Унгария. В годините назад се заселват на три големи миграционни вълни. В основата на българската общност в Унгария са българските градинари. Първоначално те са сезонни работници, но постепенно се заселват за постоянно.
Симеон Варга, застъпник на българската национална общност в унгарския парламент: "Повече от 10 години съм застъпник на българската общност в унгарския парламент. Не е лесна работа да си тук, все пак в сърцето на законодателството, но българите в Унгария винаги са задружни, винаги имат доверие към унгарската държава и имат доверие и към мен. За нас най-важно е, че да работи българското училище тука в Унгария, така че винаги наблягаме на българското правителство и на унгарско правителство да задвижат помощта за получаване на учители и в Унгария, и в България."
В Унгария българската общност е добре структурирана, с развита мрежа от институции. Официалният представител на общността пред унгарските държавни власти е българското републиканско самоуправление.
Данчо Мусев, председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария: "Ние имаме делегиран бюджет в бюджета на Унгария и чрез него финансираме нашите културни институции като театъра, културния институт, издателската дейност я финансираме, български вестник "Хемус" и имаме право да основаваме образователни институции, т.е. училища и детска градина, т.е. Българското републиканско самоуправление управлява българското училище и детска градина."
За българите в Унгария настоящата година е важна и в духовен аспект. През 2026-а се навършват 110 години от основаването на Българската православна църковна община в Будапеща. През 1918 г. е построен първият параклис, в който се събирала българската общност. В последствие се оказва малък да побере вярващите. И така - десет години по-късно е построен храмът.
Танчо Янчев, предстоятел на храм "Св. св. Кирил и Методий", гр. Будапеща: "Само чрез храма, чрез свещеника можели да се видят един друг, защото са били загрижени в техните трудове за производство на зеленчуци и така храмът ги е събирал, сплотявал и радвал за това, че могат да се срещнат и така още до ден-днешен продължаваме тази традиция."
Основната заслуга да има български храм в унгарската столица е на Негово високопреосвещенство Неврокопския митрополит Борис. Целият храм е бил построен за година и половина, без нито една тухла, само от бетон. Теренът е дарение от общината на Будапеща, а средствата за строежа са изцяло от живеещите в Унгария българи. Архитектурата й е вдъхновена от катедралния храм "Свети Александър Невски" в София и църквата в Бачковския манастир.
Танчо Янчев, предстоятел на храм "Св. св. Кирил и Методий", гр. Будапеща: "Ролята на вярата е най-важното нещо и играем наистина добра, обединяваща, сплотяваща роля и даваща етичност, морал на хората. Това е най-главното, най-важното нещо, което Исус Христос иска от нас, да се обичаме едни други."
На север от Унгария, в Словакия, българската общност е далеч по-малобройна. Като журналист в Словашката национална телевизия, Вера Христова прави предаване за българското малцинство там. С тъга признава, че през последните години българите значително са намалели.
Вера Христова, журналист в Словашката национална телевизия: "Аз живея в град Кошице. Там е нашата редакция за малцинствата, но истината е, че вече много малко българи останаха там. В Братислава има по-голямо малцинство и там наистина има институции, които поддържат това нещо. Българският културен институт наистина върши много хубава работа и е в много добро място също в центъра на Братислава. Българското посолство, разбира се, има много така интерес да някак си така да поддържа българщината и също много голяма роля прави българското училище."
Отвъд океана училището също е пристан за българите. Преди 26 години с едва 14 ученици Евгени Веселинов създава първото българско неделно училище на западния бряг в Съединените щати. Днес в Лос Анджелис го посещават около 40 деца.
Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA - САЩ: "Беше ми се родило детето, беше пораснало вече на 2-3 годинки и реших да направя нещо за децата, бях загубил две преди това и бях категоричен: ще направя нещо за българските деца. Първата година на мускули, без никаква помощ, собствени пари и втората година вече взех финансиране от България и започна да се развива."
На юг, към Аржентина, българската общност също се изправя пред проблеми. С медиите, които създават през годините, Аксиния и Иван правят всичко възможно българите там да се чувстват добре и да бъдат по-близо до България.
Аксиния Иванова, основател на портала „Лос Булгарос“ - Аржентина: "Много малко от тях владеят български език, много малко от тях са посещавали България, но това, което отличава българската общност вероятно от другите страни, е това, че всички тези хора, наследили от своите близки, баби, дядовци, близки са запазили една страхотна любов към всичко онова, на което възрастните в тяхното семейство са ги научили."
За няколко години Аксиния и Иван създават няколко медии - първите и единствени български медии в цяла Южна Америка.
Иван Цанков, основател на портала „Лос Булгарос“ - Аржентина: "Първо създадохме сайт, който отначало беше на испански и разказваше за всички аспекти на България на испански. По-късно прибавихме секция на български език, която пък реципрочно разказва за Аржентина, за да могат нашите сънародници в България да се информират. Това ни окуражи да направим следваща крачка. Това беше интернет радио Моята България. Започнахме с най-различни теми на културна основа, фолклор, история и когато дойде пандемията, започнахме езикови курсове."
След това правят следващата стъпка - създаване на интернет телевизия и подкаст. Това за хората зад граница е предизвикателство, но опазването и съхраняването на българския език в една българска общност в чужбина също е една нелека задача, признават сънародниците ни.
Чуй новините
Подкаст
