Костадин Костадинов: "Възраждане“ ще подкрепи кандидати за ВСС, които не са от квотата на ГЕРБ и ДПС

Лидерът на „Възраждане“ заяви, че партията ще подкрепи кандидати за новия Висш съдебен съвет извън квотата на ГЕРБ и ДПС. Той коментира и законопроекта за българския език, който според него трябва да сложи край на двуезичните надписи в публичната среда и на употребата на т.нар. "шльокавица". Това коментира в "Денят започва" лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Костадин Костадинов определи „Възраждане“ като неизбежен фактор в българската политика. По думите му резултатът на президентските избори е показал, че позицията на избирателите на партията има значение за крайния резултат.

„”Възраждане” никога не е представало да бъде фактор в българската политика. На тези избори станахме незаобиколин фактор, наистина. Защото, всъщност, с позицията на избирателите на “Възраждане”, която дебело подчертавам, беше тяхна.“

Костадинов заяви, че партията разчита на политическа последователност и на възстановяване на доверието на гражданите в политиците.

Лидерът на “Възраждане” коментира и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. Костадинов заяви, че партията няма да участва в избор, в който има представители на ГЕРБ и ДПС, и ще подкрепя кандидати извън тяхната квота. Той посочи, че тази позиция се отстоява от партията още от 2021 г.

„Ние от години говорим, че ВСС трябва да бъде преизбран с хора, които не са част от политическата квота на ГЕРБ и ДПС. Говорим го от 2021 година. Ние ще подкрепим кандидати, които не са част от квотата на ГЕРБ и ДПС и няма да участваме в избор на Висши съдебен съвет с представители на ГЕРБ и ДПС.“

Коментирайки кандидатите, Костадинов посочи, че според него представянето на Цвета Рангелова до момента е било най-доброто, но направи уговорката, че професионалните качества невинаги са решаващи при подобни избори.

По думите му обаче при избора на членове на ВСС невинаги надделяват професионалните качества. Гласуването за новия състав предстои на 19-и.

Костадинов отрече подкрепата на избирателите на „Възраждане“ за Илияна Йотова да е част от политическа договорка или да е обвързана с подкрепа за кандидат на партията при избора на ВСС.

Костадин Костадинов коментира и законопроектът за българския език, който предвижда правила за използването на чужди езици в публичната среда. Костадинов обясни разликата между транслитерация и изписване на български думи с латински букви.

По думите му транслитерацията е регламентирана със закон и се отнася до лични имена, географски названия и имена на улици и площади. Според него изписването на думи от българския език с латински букви не представлява транслитерация, а шльокавица.

„Втози закон е уредено, че единствените думи, които се транслитерират, което означава се изписват на латиница, са лични имена, както в нашите лични документи, географски названия, т.е. реки, села, градове, названия на улици, на площади и нищо друго. Т.е. не може да напишете олигархия на латиница, защото олигархия, макар и чуждица, изписвана в българския език по този начин, ако го напишете на латиница, това няма да е транслитерация, това ще бъде шльокавица..“

Костадинов посочи, че законопроектът за българския език, който е бил приет на първо четене, слага крайна т.нар. “шльокавица”.

„Той слага край и нещо много по-опасно, защото шльокавиците, за съжаление, ще продължи да съществува, но тя ще продължи да съществува в интернет, в някакви комуникации, които няма как да бъдат регулирани. Все пак и ние не сме тоталитарна държава и ако някой иска да бъде неграмотен, никой не може да го спре. Но ще спре едно изключително трайно наложило се в българската обществена и публична сфера0 двуезичие.“

Той даде за пример надписите на английски език върху сградата на Българската национална телевизия и Народното събрание. Според него държавният език е българският и поставянето на дублиращи надписи на чужд език в публичната среда не е допустимо.

Според него не е законно използването на английски език върху указателните табели и нарушава действащия закон за транслитерацията.

Той подчерта, че в законопроекта са предвидени изключения за търговски и туристически обекти, където използването на чужди езици е необходимо за обслужването на посетителите.

„Нашият закон предвижда в член четвъртия линия трета специално изключения за търговски и за туристически обекти. Защото в крайна сметка, когато, примерно да кажем, обектът е настроен за работа с основно чужденци, да, логично е тогава да има надписи и на чужд език. И то не само на английски, а може би и на френски, на немски. Нали както обикновено е по хотелите.“

Костадинов отрече предложението да е насочено единствено срещу английския език. Той посочи, че според него в публичната среда не трябва да се допуска дублиране на надписи на различни езици.

Вижте целия разговор с Костадин Костадинов във видеото.