Няколко хиляди бежанци може да бъдат върнати от Евросъюза в България (ОБНОВЕНА)

Над 3 хиляди и 600 бежанци, които са напуснали България към Европа, но са получили статут у нас, ще трябва да бъдат върнати в страната ни. Как да бъде овладян големият бежански натиск обсъдиха на закрито съвещание вицепремиерът Меглена Кунева и министри. Готова ли е България да поеме връщането на такъв голям брой бежанци на фона на увеличаващия се емигрантски поток от юг? 20 европейски страни са отправили запитвания към България за повече от 7800 бежанци заради това, че те или са просрочили пребиваването си на тяхна територия, или са били с неизяснен статут. Според Дъблинското споразумение има всички основания 3600 бежанци да бъдат върнати в България. Досега от тях в страната ни са върнати едва 180, но нищо не изключва възможността и останалите над 3000 да влязат отново на територията на България. Тогава ще се появи основният проблем къде да бъдат настанени, защото съществуващите бежански центрове, макар и пълни наполовина, не могат да поемат такъв брой хора. Защо става така и защо повечето бежанци не знаят, че даденият им в България статут не им дава право да живеят и работят другаде в Европа. На практика те отиват при роднини и смятат, че лесно ще се устроят при тях. По данни на Европейския съвет за подкрепа в областта на убежището крайните дестинации на бежанците са Германия, Италия и Швеция, където гражданите на трети страни се стремят да стигнат независимо дали с легални или нелегални методи. За никого не е тайна, че у нас бежанците искат да бъдат само временно. Къде е разковничето - България настоява за промяна в Дъблинското споразумение, според което бежанците са грижа на онази страна от ЕС, в която те за първи път са стъпили на територията на общността. Освен България за такава промяна настояват и Италия, Испания, Малта и Гърция. Повечето от тези страни изпитват икономически и финансови проблеми, затова искат в Дъблинското споразумение да бъде записано, че в бъдеще разпределението на бежанците ще става пo-солидарно според броя на населението и икономическите възможности на всяка държава. Анализатори на ситуацията с бежанците твърдят, че ако се отпускат и средства за интеграцията на бежанците например в България, то те ще има за какво да останат у нас и да не бягат към други страни в Европа. Вицепремиерът Кунева също смята, че интеграцията на бежанците е от изключителна важност, за да не се допусне тяхното вливане в сивата икономика на страната. Заради очаквания миграционен поток през пролетта, Министерството на отбраната ще трябва да представи списък от сгради, които да бъдат трансформирани в центрове за настаняване на чужденци. До две седмици в Министерския съвет ще бъде представен план и за действие за охрана на границите и за справяне с бежанския натиск. Сериозен миграционен натиск има в момента по границата ни с Турция. Средно по 150 мигранти - предимно от Близкия изток, опитват да влязат у нас ежедневно. Браздата ни продължава да се охранява с жива сила, а според МВР изграждането на ограда и развитието на интегрираната система за наблюдение не търпят отлагане. Несъмнено бежанският поток от миналата година е предизвикателство за българските институции. Много от експертите по бежанските въпроси отчитат и факта, че българското законодателство все още не е докрай адаптирано към европейските норми.