38 години по-късно: Започват нови изследвания на каменната гора край Созопол

Ще изследват каменната гора отново, 38 години след първата експедиция тук. Сега учените разполагат с нови и по-точни методи и ще разчетат много повече информация. Между Кирик и Св. Иван, подводната гора е любима дестинация за много любители водолази

Но каква е тя, що за феномен е никой не знае. Резултатите от първата експедиция тук са потънали дълбоко в научните архиви

1981 година младежки експедиционен клуб решава да провери какво стои зад разказите на рибари за дънери по дъното.

Проф. Христо Пимпирев - геолог - С моя колега Нешо Чипев, който беше водолаз събрахме хора от водолазния клуб.И водолазите се гмурката и където видят дънер пускаха един буй, а друга група на сушата ги засичаше с деодолит. Така че ние направихме една много подробна карта на ени дънери които са един два метра височина.

Експедицията описва множество дънери, някои от тях са 4 метра в диаметър, с корени~ които се развиват в дълбок въглищен пласт. Крайно необичайна, геологията постепенно разплита загадката.

проф. Христо Пимпирев - Тук преди 70 млн години, доста по-отдавна са съществували вулкани. Това е в края на кредния период, в периода когато в края му измират динозаврите е имало вулкани и кратера на този вулкан, който е бил точно тук където е сега града Созопол е пропаднал и е бил ограден от вулкански скали. Фактически нос Св. Иван е част от тази калдера като кратера е потънал.

Калдерата или скалистия кожух на кратера е изолирал сладководна лагуна, в която преди повече от 12 милиона години са се развивали тропични гори и торф. Созопол и тогава е бил крайбрежна зона, но на много по-голямо море - Сарматското. Бреговете му следват очертанията на водния басейн, който би се образувал ако нивото на черно море се вдигне със 150 метра и се обедини с каспийско море.

проф. Христо Пимпирев – Тука само са играли колебателни движения тука целия залив долу е било суша. ..Тука е с съществувало едно сладководно езеро което започва да се заблатява, расли са кедри, много пищна растителност

След някакъв катаклизъм в лагуната нахлува солена вода с високо съдържание на силикати. Те постепенно изместват органичните макромокелули на дървесината. Днес между двата острова има непрекъснато и силно течение, което постоянно отмива пясъчните наслагвания и разкрива изцяло каменната гора. За да разберат каква е била тя, учените вадят проби от фосилните дървета.

Доц. д-р Любомир Кендеров - хидробиолог, Биологически факултет на СУ - Вижда се жилкуването, което ни дава информация, че все пак е дърво, но тежестта е голяма, като на камък.

д-р Димитър Беров - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН - Ние един дънер открихме който беше около 5-6 метра дълъг Имаше няколко дънера които бяха метър диаметъра може би Но са били заровени в дънните седименти на това древно езеро което е било по крайбрежието сегашното на Созопол и с течение на времето органичната материя в дърветата се е заменила от минерали които са запазили просто формата на стъблото на дървото което е било

Тези проби много скоро ще дадат информация какви да видовете в тази милионна гора. Като добавим и информация и от други нови научни методи, картината от миналото ще оживее с повече подробности

Изследователите от първата експедиция допускат, че гората е била основно от блатни кипариси. Какви - тепърва ще се изяснява. Но подобни дървета са били изследвани във въглищните пластове в други райони на страната. Всички те са на вид кипарис, изчезнал в минали геологични времена. Блатните видове доживели до днес се срещат в тропиците и субтропиците на атлантическото крайбрежие на Северна и централна Америка.

д-р Димитър Беров - Може да слезем и много подробно да ги опишем и заснемем с фотограметрия с видео с по-потробни проби тогава вече ще можем да направим същински измервания и да картираме обекта.

Един интересен проект, който със сигурност ще бръкне дълбоко в миналото и ще извади още неочаквани истории.