Дори оръжията в Украйна трайно да замлъкнат, щетите от десетте месеца конфликт са неизлечими, а най-голямата жертва са децата.
Елена, жителка на Донецк: "Кога най-после всичко това ще спре, докога децата ни ще са изправени пред тази картина. Дъщеря ми е още малка, но по-големите ми деца виждат, чуват и разбират всичко. Това е кошмар".Снаряд скоро е паднал и до жилището на Елена. Семейството ѝ, като много други, е потърсило друг подслон. А това е малката Ирина. С майка си живее в сграда с други семейства, останали без покрив:
"И настроението, и поведението ѝ се промениха. Нощем ходи, плаче и вика, сънува кошмари. Ако има бомбардировки, естествено се събужда и скача".Екип на Лекари без граница работи с Ирина и деца като нея, кара ги да говорят за страха си. В този център за сираци всеки ден приемат деца в шок. Усилията на специалистката не след дълго дават първи резултат - Даша се усмихва и промълвява нещо. Колко деца във военната зона обаче могат да разчитат на психологическа грижа. Центърът още работи благодарение на дарения, а заплатите плаща Донецката Народна република. Киев спря и всички социални плащания за райони под сепаратистки контрол. От средата на януари не работят и училищата. Този отпечатък на войната ще остане в децата завинаги.