Репортерски поглед: Има ли виновни за зимното бедствие?

Снежното бедствие доведе до най-големия срив в електроснабдяването на страната за последните 30 години. Хиляди останаха на тъмно и студено, а както чухте в началото на емисията - има населени места, където продължават да са без ток вече повече от седмица. Само снегът ли е виновен или бедствието разкрива и неща, несвършени от човека и институциите. Какво видяха и откриха репортерите ни - обобщението на ситуацията в репортерския поглед на Деница Торньова. За броени часове половин България попадна в снежен капан. Над 850 населени места останаха без ток. Енергийната система на страната изпадна в невиждан колапс. Тежкият, мокър сняг и силният вятър блокираха основни подстанции на системния оператор, счупиха електрически стълбове и унищожиха километри електропреносна мрежа. Много от тези съоръжения с дни останаха недостъпни за техниците. До други можеше да се стигне само пеша. Към един от тези електропроводи, над хижа Здравец, тръгваме заедно с група на ЕВН. Но се оказваме неподготвени за трасето, което ни очаква. Спас Антонов - ел.монтьор ЕВН: „Разстоянието е 80 стълба, грубо 3 км и половина, като започнем, 8-10-тина часа, 11 колкото се наложи. Оборудването, което имаме е снегоходки и машинка задължително, защото падат дървета, които са вътре от самата гора, дървета има по 25 по 30 метра смърчове те падат…и хора седят без ток и главно обвиняват нас за това. Имало е случаи когато ние минаваме, правим обход, а след нас участъкът пак не държи, пак не можем да подадем ток, защото е паднало след нас дърво. Вие сте до тук, не може да продължите, защото виждате каква е обстановката и нямате оборудване да продължите напред." Повече от хиляда служители мобилизира енергодружеството. Във велинградското село Пашови аварийните екипи работиха няколко дни, за да отстранят повредите по трасето. Стефан Николов, техник: "Всички проводници са долу на земята. Всичко е затрупано от дървета. Смогваме доколкото можем. Всичко се носи на ръце. Повредените стълбове се намират на 2 км. в гората. Теренът, по който се върви е изключително труден. На места снегът е над метър. Местните хора помагат на техниците. Някои чистят сняг, други пък пренасят новите проводници. Към екипите на снегопочистващите фирми, които се опитваха да отворят път до блокираните села беше изпратена и военна техника. Хеликоптери от авиобаза Крумово се включиха в спасителните операции. Военните транспортираха болни, доставяха храни и лекарства за бедстващите села. подп. Филип Ангелов - командир на полета: „Видяхте от въздуха, как наистина сплотени хората от селото бяха направили площадката за кацане". Подценихме природата или някой не си свърши работата? Защо много от населените места в Родопите угаснаха дни наред? Институциите нямат еднозначен отговор на този въпрос. Николай Николов, зам.-министър на енергетиката: „Практически основните проблеми в електропроводите, в електропреносната мрежа се дължат на липса на инвестиции в последните години, както високо, средно, ниско напрежение, без значение, ако това беше налице, нямаше да се озовем в тази ситуация". Само в старите старите жици ли е причината хиляди хора да стоят на тъмно и студено. Иван Йотов - изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор: „Според мен не е причината старостта на материала, според мен причината е точно обледяването и дърветата". Петър Костадинов - говорител ЕВН: „Когато падне дърво, дървото еднакво поврежда една жица, която е положена преди една година и жица, която е положена преди десет". „Имаме масово чупене на дървета. Никога досега не помня аз през моя живот такова масово чупене. И преди колко години имаше ветровал, смерч и сега е втората ситуация" Бедствената ситуация постави на дневен ред и друг въпрос - трябва ли да има законови промени, които да регламентират разширяването на просеките около далекопроводите? гл.комисар Николай Николов - директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението": "Имайте предвид, че междустълбието на една жица може да се падне товар до тон и 200 лед. Ако въпреки всичко жицата издържи този товар, втората част е падналото дърво. Какво може да се направи? Ами по-добре да поддържаме просеките, които са около електропроводите. Иван Йотов - изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор: „Просеките са в прекрасно състояние… проблемите идват от дърветата, които са извън просеките, тъй като норматива техният е най-грубо казано около 4 метра и половина от последния фазов проводник. А дърветата в повечето случаи са от 15-20 метра и нагоре. Единственото спасение в случая е разширение на просеките след съответното нормативно уреждане на въпроса, тъй като в този процес трябва да бъдат ангажирани освен министерството на енергетиката, така и министерството на земеделието. Там проблемите, които ние нееднократно сме поставяли, са такива че електропроводите и най-вече там където видяхте, че са паднали, са през пресечени местности, през местности в зона Натура, частни гори, държавни гори, общински гори и сеченето безразборно там съответно не е позволено и не може да се извършва". Според ЕВН обаче бъдещи проблеми с подобни големи аварии могат да бъдат разрешени само ако основните електроповоди бъдат вкарани под земята. Но за това са нужни огромни инвестиции. Наличните средства не са достатъчни мрежата да бъде достатъчно защитена от подобни форсмажорни обстоятелства - признават от ЕВН. Към момента дружеството е вкарало под земята 27% от мрежата, която поддържа. Петър Костадинов - говорител ЕВН: „На всички е ясно, че няма как да се излеят едни огромни пари…Но е важно да се седне и държавата, регулаторът също като независим орган, всички експерти и дружествата и да кажем „Искаме за пет години да имаме толкова процента мрежа кабелна в тези и тези райони, в които знаем, че традиционно времето е лошо , да си стиснем ръцете. В момента този дебат го няма". Според енергийните дружества, инвестициите в сектора не означават задължително повишаване на цената на тока. Средства могат да дойдат от преразпределение в самата верига и така да се осигури подновяването на електропреносната система. И докато институциите явно тепърва ще мъдруват как енергийният колапс да не се повтори - хората искат да не стоят дни наред без ток през зимата - сезонът, през който е обичайно да вали сняг. Понякога толкова много.