Евросъюзът - фалит или възход. Съмнението, което започна да мъчи нас европейците след финансовата криза от 2008 г. е поставено като въпрос от директора на института Стратфор, един от водещите американски институти за стратегически анализи и прогнози. Джордж Фридман нарича Европейския съюз глобален лидер с глинени крака в последната си книга, появила се на книжния пазар в Съединените щати в края на януари. В края на март тя вече е и в България.
Евроскептицизъм - в остър, полемичен и сладкодумен стил. Промушен във времето - от 15 век, когато Европа завладява света до средата на 20 век, когато самите европейци разрушават във войните своята цивилизация. Така Джорд Фридман се вглежда в бъдещето на обединена Европа.
"Фокусът е почти изцяло геополитически, пределно реалистичен до циничен, и от тази гл. т. той се вписва в една по-обща тенденция, в която наблюдаваме през последните 6-7 в международните анализи на Европа и нейното бъдеще", обясни политологът Огнян Минчев.
Според Фридман, днес съществуват 4 Евросъюза: германските държави - Германия и Австрия, Северна Европа, Средиземноморският регион и страните от Източна Европа. Авторът се спира на взривоопасните според него точки. И безпощадно подрежда конфликтът в Украйна като симетрия във времето - точно сто години след началото на Първата световна война.
"Опитът на Европа да преодолее наследството на тези 31 години - между 1914 и 1945 г., на практика е приключил с изграждането на един европейски съюз, който е пределно пацифистки, пределно отказал се от всякакво съперничество, въобразил си това, че живее в един окончателно мирен свят, който според Фридман няма и никога няма да има", посочи политологът Огнян Минчев.
Кой има и кой няма интерес от обединена и силна Европа? Фридман задава въпросът. И подчертава, че мирът по време на Студената война е наложен от Съединените щати и Съветския съюз. Подчертава също разбирането си, че европейският химн "Одата на радостта" е красива илюзия без покритие. И че за разлика от Европа Америка никога не е обещавала мир или благоденствие, а само възможност за постигането им. Така поставя още един въпрос - какво ще държи хората заедно в братството, наречено Европейски съюз.
"Гъвкавостта на Европа, наследството на една цивилизация, която така или иначе е създала повечето, ако не всички основни идеи на съвременния свят, не бива да бъде подценявана от гл.т. на способността й да се мобилизира и да оцелее, ако не да води", политологът Огнян Минчев.
И накрая образът: Европа е като красива средновековна катедрала - трудна за изграждане и още по-трудна за поддържане. Добре е да помислим кой бие камбаната и какъв е звукът й, за да не се озовем като европейци в ролята на онези, за които бие камбаната.