Почина германският писател Гюнтер Грас

На 87 години почина нобеловият лауреат Гюнтер Грас. През последните години писателят няколко пъти говори за здравословните си проблеми, свързани с възрастта. През последните години писателят няколко пъти говори за здравословните си проблеми, свързани с възрастта. През януари миналата година, той сподели, че вече няма да пише книги и че посвещава цялото си свободно време на рисуването. Последният му роман, "Думите на Грим", е издаден през 2010 година. Той разказва за живота на известните братя Вилхелм и Якоб Грим. През 2012 г. писателят публикува стихотворение, с което остро разкритикува политиката на Израел спрямо Иран. В него Грас нарича Израел "нарушител на мира" и призова международната общност да поеме контрола върху ядрената програма на държавата. В отговор на публикацията, израелските власти обвиниха автора в антисемитизъм и го обявиха за персона нон грата. *** *** *** *** Ето какво разказа за Гюнтер Грас Александър Андреев от Дейче Веле, който преведе няколко негови романа и добре го познаваше: "Динамит при динамит отива" - така реагира един германски политик, когато Гюнтер Грас получи Нобеловата награда за литература (1999 г.). Защото Грас открай време умееше да взривява обществения дебат. Още с първия си роман "Тенекиеният барабан"(1959 г.) той пое риска да пише за най-смразяващите факти от германската история. Тогава Грас участва в един от най-качествените и напредничави литературни кръгове, "Група 47". По-късно в "Котка и мишка" и "Кучешки години", в "Месна упойка" и "Срещата в Телгте", той продължи да анализира мрачните, но и възвишени измерения на "националната душа", а дори най-претенциозните критици преглъщаха "баналността" на единствената му тема: Доброто и Злото. Този инстинкт за доброто и злото го превърна не само в литературна, но и в политическа и в морална инстанция. Неговият ангажимент за малцинствата, но и за мнозинството на слабите, бедните и беззащитните, не беше просто лицемерна поза. Някогашният каменоделец Гюнтер Грас бе запазил яките си като лопати ръце и рефлекса на своя герой Оскар, който не желае да порасне и да стане част от враждебния, пресметлив свят на богатите и силните. Преди 15 години, когато източноевропейците еуфорично се надяваха, че животът им бързо ще се подобри, писателят далновидно предвиди неолибералната опасност, за която днес мнозина говорят. Ореолът му силно пострада след признанието, че в края на войната се е записал като доброволец в СС. Така Грас до последно си остана драматично впримчен в германската история. Трябва да му се признае обаче, че остана и здраво стъпил на двата си крака. Защото политиците яздят праволинейното време, каза ми в един наш разговор, докато той самият пишел тъкмо срещу изтичащото време.