В междуградски превоз е превърнал инвалидната си количка Мариус Христов от врачанското село Върбешница. Преди 25 години при железопътен инцидент той останал и без двата си крака. По няколко пъти в седмицата Мариус пътува до Мездра или Враца, където учи детето му и пресмята, че досега е навъртял 4 пъти обиколката на земята по екватора.
В междуградски превоз е превърнал инвалидната си количка Мариус Христов от врачанското село Върбешница. Преди 25 години при железопътен инцидент той останал и без двата си крака. По няколко пъти в седмицата Мариус пътува до Мездра или Враца, където учи детето му и пресмята, че досега е навъртял 4 пъти обиколката на земята по екватора.
С возилото на две колела Мариус ловко маневрира сред натоварения
трафик в големия град. От сутринта е изминал 20 км до Враца, за да отиде
до училището на дъщеря си.
Мариус Петков, с Върбешница:
- Идвам с количката, защото средствата ми за пътуване са малко ограничени. Така съм дошъл, така и ще си отида, защото нямам средства. Има само 2 автобуса на които мога да се кача, на другите не ми е възможно, даже да се сгъне количката.
Двучленното семейство живее с 350 лева на месец. Това е пенсията на
Мариус, интеграционните добавки, детските и парите за придружител на
инвалида.
Мариус Петков, с Върбешница:
- За една седмица ще ми стигне, ако не харча много.
Мариус не се оплаква от съдбата си, но сега му е необходима нова
количка или гуми, защото срокът за ползването на инвалидна количка е
увеличен от 5 на 6 години. Гумите пък се амортизират за три месеца, а по
закон му се полагат нови едва след две години.
Задържани за измама: Българи създали фалшив QR код за плащане на паркинги