Бг скандали. Започват като епопея, завършват като виц. От времената на войните, до шоубизнеса и кризата, обсъждаме едно и също - как сме прецакани от света... И често правим така - "сърдито" покрихме срама си в Европа. Сърдито ще следим колко глас ще остане в Човека - глас на Евровизия.
А когато в края на август Мадона - майсторката на сканадала, кацне у нас, едва ли ще разбере колко „самотни сме във Вселената". Никой не ни разбира...
Кристина Патрашкова: "Ние просто тръгваме от никъде за никъде, поддаваме се на всякакви влияние, притискаме се от конфликти и комплекси, гоним някакви пари, бързаме, забравяме духовността, колкото и банално да звучи, и затъваме в една много тежка простотия..."
Димитър Денков: "Не бих казал, че дори е лъжа, а по-скоро скриване на една действителност, при която с лъжи не се прави нищо, освен да се печели време, но това време е много късо и когато дойде истината, се оказва, че сме били в едно време, където всичко се е оказало лъжливо..."
Време за лъжи. Спечелено време, но от кого? В истории на трафиканти, политици, златотърсачки... И дали в България Брад Пит шеше да изиграе Бенджамин Бътън или щеше да се яви на конкурс за красота?
Кристина Патрашкова: "Каквото и да се случи в тази държава, аз разбирам, че битката е за едни пари, когато тя е за пари, а не за идеи, ние няма да успеем..."
Димитър Денков: "Все пак всички сме виновни, но има достатъчно възможности човек да бъде невинен, когато си върши добре работата и може да избяга от тази обща поквара, политическа некадърност, да каже - това мен не ме засяга... аз не учавствам..."
Кристина Патрашкова: "Не случайно по престижно е дори за журналистиката, да вземеш интервю от някой политик, отколкото да интервюираш някого на село. Но както скандалите в политиката, така и тези в артистичния свят са буря в чаша вода."
Скандали започващи днес, завършващи утре... А дали когато Мадона дойде и спомене наученото за прочут българин, ще се просълзим от радост. Възможно е, случвало се е и друг път... Тогава без скандали ще признаем някого...
Но днес няма да се случи. Както и не забелязахме дали, кой и кога е изровил костите на един велик български поет.
Диминър Денков: "Първо мярката вътре, а след това навън..."
Кристина Патрашкова: "Ние не изпитваме истинското уважение, даже много често завиждаме на успехите на други хора. А най-талантливите българи са напълно забравени. Идете в НАТФИЗ, попитайте студентите, та те днес не знаят кой е Апостол Карамитев, Катя Паскалева, Антон Горчев... Това е страшно, а ние наистина сме тежко комплексирана нация, това действа навсякъде..."
Но на какво прилича общият ни живот? И в какво се превръщаме, когато не умеем да го видим извън скандалите, да го разкажем в проста история, да кажем добра дума за някого. Дали тогава сами не се затваряме в граници, които рано или късно свободните ще прекосят. Ще го направят въпреки всичко.
Димитър Денков: "Все пак, за да бъдем заедно, макар да смятаме, че живеем зле, има и нещо, което е направено. И между фалшивото говорене, фалшивото сирене се прокрадва надежда, че можем да правим нещо заедно, в малките общности..."
Чуй новините
Подкаст
