Уникален експеримент за приготвяне на хляб по рецепта отпреди 8 000години направиха археолози от Враца. Помагаха им студенти от Новбългарски университет, а каменните сечива за смилане на житото, месенето и изпичането на хляба са част от експонатите на музея, открити при разкопки на неолитно селище край село Оходен.
Уникален експеримент за приготвяне на хляб по рецепта отпреди 8 000
години направиха археолози от Враца. Помагаха им студенти от Нов
български университет, а каменните сечива за смилане на житото, месенето и изпичането на хляба са част от експонатите на музея, открити при разкопки на неолитно селище край село Оходен.
Два издълбани камъка са служили на праисторическите хора като мелница за житото.
Георги Ганецовски, археолог:
- В момента с най-примитивния хромелен камък правим опит да смелим еднозърненката. Това е първата каменна мелница.
В ролята на богинята-майка, която трябва да нахрани цялото племе, влезе студентката Кристина Янакиева.
Кристина Янакиева:
- Тази роля е много трудоемка. Мисля, че добре се справям, но ще видим, като започнем да печем хляба.
За праисторическия хляб бе използван специален сорт пшеница, наречен лимец, който не е генно-модифициран и е устойчив дори на радиация.
У нас това диво жито вече се отглежда в Източните Родопи. След като тестото се опече на камък в праисторическа пещ, първи го опитаха участниците в експеримента.
- Най-вкусен е, защото сме участвали при меленето. Вложихме много труд.
Предприемчиви фирми от малкия бизнес вече започват фабрично производство на хляб от времето на Флинстоун и твърдят, че по качество
превъзхожда дори новия стандарт "България".