Ден на хлебарите и сладкарите

Има ли в днешно време останали още истински хлебарници от времето на нашите баби? Там, където насъщният се прави от майстори, които познават лично своите клиенти и то от години? А те пък идват точно заради това, защото знаят кой е замесил топлият самун рано сутрин.

Във времето, когато огромните заводи бълват хиляди нарязани филийки на ден и в Деня на хлебарите и сладкарите репортерът Гергана Добрева и операторът Добролюб Илиев намериха една традиционна хлебарница в центъра на София

Историята на хляба е древна като света. Началото е поставено някъде в Египет. А първият хляб се е месел с крака. Така започва разговорът ни с Павел Павлов, потомствен майстор-хлебар. Откакто се помни той е до пещта, в началото с баща си, а днес сам като управител и майстор в кварталната фурна в центъра на София.

Павел Павлов - майстор-хлебар:
- Аз съм второ поколение фурнаджия. Вече 18 години имам трудов стаж. Като дете съм ходил с баща ми по фурните.

Там до фурната за хляб е научил най-важните уроци в живота - умения и майсторлък, предавани от поколение на поколение.

Павел Павлов - майстор-хлебар:
- Уроците са много. Страшно много са. Тези 18 години доста уроци съм имал, даже все още ми предава. Въобще не смятам, че съм научил всичко, тепърва има още много да уча.

Павел е разгадал тайната на това как се прави вкусен хляб и как се печелят клиенти.

Павел Павлов - майстор-хлебар:
- Най-вече да си обичаш работата, може би това е рецептата. Това, което работиш, да го правиш с желание. Когато човек прави нещо с желание, обикновено резултатът винаги е добър.

Павел идва във фурната още в 2 часа през нощта. Тук е уютно, топло и приятно. Работата върви сякаш от само себе си. Това обаче е само на пръв поглед. Добра организация, бързина и сръчност са нужни, за да успее с всичко навреме.

Павел Павлов - майстор-хлебар:
- Трябва в 7 часа сутринта да е излязло всичко - хляб, закуски, а това нещо трябва да бъде направено през нощта.

Обича работата си и не му тежи нито ранното ставане, нито горещината от пещта, щом види вече изпечения хляб. Като всеки човек и той си има мечти.

Павел Павлов - майстор-хлебар:
- Да мога да си изхранвам семейството. Да мога да си върша работата, която обичам – това е ! Нищо повече.

Изпраща ни с усмивка, за да продължи работата си, защото хлябът не може да чака. И в този миг разбирам дълбокия смисъл на думите :“Никой не е по- голям от хляба”!