Български ресторант във Виена

Един български ресторант живее свой живот в сърцето на Виена. Нарича се "Плевен" и го посещават както българи, така и австрийци. Първите заради носталгията по родината, вторите заради вкусните български специалитети.

Още отвън се познава, че това място във Виена е свързано с България - нашето знаме се вее над ресторант "Плевен". Първото, което спира погледа вътре, е портретът на Левски, знамето с образа му, картините от България и мебелите от Орешака. Ресторантът е обновен наскоро.

Станислав Бойчев - съсобственик на ресторант "Плевен": - Всичко, което се вижда тук, е дошло от България - от дървото до камъка, абсолютно всичко дойде от България. Това беше идеята - да направим едно средище на общността на българите във Виена.

Тук дори керемидите са докарани от България - собствениците платили на старец от разградско село за тях и препокрили къщата му с нови. Кухнята е изцяло българска. Ресторантът е известен с това, че повечето неща тук - кабапчетата, кюфтетата, лютеница - са собствено производство. Българите често водят тук и приятелите си австрийци, които чрез ресторанта опознават България. Както се очаква най-много австрийците обичат кабапчета.

Станислав Бойчев - съсобственик на ресторант "Плевен": - В началото се държат по-тежко, но после се отпускат, опитват се и хора да играят, ние често имаме жива музика, български танци, харесва им. Тези, които са идвали, пак идват.

Самият Станислав е от Червен бряг, близо до Плевен. Учил във Виена и решил да остане тук. Казва, че в Австрия бизнес се прави много трудно, особено от чужденци. Данъците са убийствени.

Станислав Бойчев - съсобственик на ресторант "Плевен": - Значи човек трябва де е зареден с много нерви и да е финансово стабилен, защото разходите са много по-големи, отколкото биха били в България за отварянето на такъв ресторант.

Защо тогава Станислав и семейството му смятат да останат във Виена? По две причини - притеснява го икономическото положение в България и иска да отгледа децата си в спокойствието на Виена. България обаче му липсва, идва си при всяка възможност и очаква времето, когато ще остарее и ще се завърне в родината.