Грекзитът може и да беше избегнат, но разделенията в Европа се увеличават

Макар споразумението за Гърция да позволи да се избегне открито разцепление, старомодната геополитика тегли дори отдавнашни членове на ЕС в различни посоки.

Когато европейските лидери се появиха след повече от 16 часа преговори, за да обявят споразумение, което ще задържи Гърция в еврозоната, изпъкнаха три неща. Първо, зачервените уморени очи на почти всички, които взимаха думата на пресконференцията, което бе разбираемо, тъй като се очакваше преговорите да траят няколко часа, а те продължиха цяла нощ.

Второто бе отсъствието от официалните пресконференции на човека, за когото може да се каже, че предизвика целия този проблем - гръцкия премиер Алексис Ципрас. Той разговаря с журналисти по-неофициално малко по-късно. Дотогава обаче беше станало ясно, че символите не лъжат.

Макар формулировките на споразумението да са много предпазливи, макар то да подлежи на гласуване от гръцкия парламент и въпреки че предложеният приватизационен фонд ще бъде в Гърция, а не в чужбина, както първоначално се предлагаше, то лишава Гърция от огромна част от суверенитета й. Може и да не е чак "преврат", както бе наричано няколко пъти през нощта, но - освен ако гръцкият парламент не се заинати през следващите дни - Гърция вече не е господар на собствената си съдба.

А третото нещо, което направи впечатление, бе редовното използване от лидерите на ЕС на думите "доверие" и - още по-показателно - "единодушие". Нуждата от доверие беше лесно обяснима: в миналото най-вече Германия, но не само тя, много пъти се е чувствала измамена от Гърция и неуспеха й стриктно да изпълнява поетите задължения. Ангела Меркел твърдо бе решила това повече да не се случва и бе подложена на натиск и от общественото мнение, и от собствените си депутати да се върне с железни гаранции.

Наблягането на единодушието, включително от председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, бе още по-показателно. Официални и неофициални изказвания преди и по време на нощните преговори издадоха, че има разногласия, които отиваха далеч отвъд отколешния двубой между Берлин и Атина. Финландия, която обикновено предпочита мекия подход към дипломацията в ЕС, публично подкрепи твърдия подход на Германия. Същото направи и Словакия, друга обикновено кротка страна от еврозоната.

Далеч по-показателни обаче бяха разногласията, които се оказа, че има между Германия и Франция. До неделя вечерта Ангела Меркел и Франсоа Оланд почти геройски се стремяха да демонстрират единен фронт, посещавайки взаимно столиците си за подготвителни разговори преди почти всяка потенциално спорна дискусия в ЕС за Гърция. Като се има предвид, че Меркел е твърд десноцентрист и непоколебим привърженик на разумните разходи, а Оланд в много отношения е старомоден социалист с по-малко симпатии към драстичните икономии, винаги имаше място за различия кой на какво набляга, но двамата лидери осъзнаваха опасностите от разрив в сърцето на еврозоната и внимаваха да не ги проявяват.

С "единодушното" споразумение от вчера сутринта изглежда, че опасността от открито разцепление в сърцето на Европа е била избегната, както и рискът от Грекзит. Напрежението обаче ще се запази, не само защото по принцип схващания за дълга в Северна и Южна Европа са толкова различни, но и защото в целия регион отново надига глава старомодната геополитика, теглейки дори отколешни членове на ЕС в противоположни посоки.

Южните страни са изправени пред кризата с бежанците, идващи от другата страна на Средиземно море, а Франция частично се е завърнала в Африка като "страничен продукт" от хаоса в Либия. Страните в Северна и особено Източна Европа отново се тревожат от Русия след събитията в Украйна, но страховете им не се споделят напълно от "новите" европейци по на юг, които се безпокоят повече от икономическите си загуби от антируските санкции.

Страните от ЕС изведнъж започнаха да гледат на бъдещето по много начини - различни и разделящи. Засега обаче френско-германският съюз остава постоянен, а Съюзът, включително общата валута, остава непокътнат. В нощта на неделя срещу понеделник бе възможно, макар и мимолетно, да се усети какви опасности ни дебнат, ако този център не издържи.

Мери Деджевски, в. "Гардиън", 13 юли 2015 г.