Интервю с проф. Кевин Уорик - първият в света киборг

Кевин:
- Аз съм Кевин Уорик, професор по Кибернетика в университета в Рединг и съм първият в света Киборг.

Може да не ви се вярва – но е истина. Професор Уорик се стреми да подобри възможностите на човешкия ум, като го слее с машината. Той свързва нервната си система с компютър и това му позволява да извършва различни дейности от разстояние. Пръв осъществява ултразвуково възприятие от страна на човек, както и електронна връзка между нервната система на двама души. Защо прави опити със самият себе си?

Кевин:
- Добро утро, часът е точно 7 и 3 минути и аз пътувам към Оксфорд за операцията (Операцията при която му имплантират чип в ръката). Ето, свършихме всичко мина добре. Отне около 2 часа. Ето, тук имплантът вече е включен към нервната ми система и правим начални експерименти – улавяме мозъчни сигнали. Един парализиран човек би могъл да прави същото с подобен имплант. Ето, затварям ръка, за да предизвикам мозъчен сигнал. Опитваме се да изпълняваме прости команди. Тук стоя в инвалиден стол, който взехме от болницата. И мога да контролирам движението му директно с мозъчните си сигнали през импланта. Това означава, че парализиран човек може сам да управлява инвалидния си стол или дори да кара кола. Това ще му върне достойнството. Ето ме – движа се като използвам съвсем прости команди. Едно от първите неща, които направихме по време на опитите си беше да улавяме мозъчни сигнали и да ги препращаме към ръка – робот. Мозъкът ми контролираше и моята ръка, и ръката робот. Искахме тя да повтаря движенията ми. После включихме сензори в пръстите на робота, които регистрират допир. Разбирате ли, ако човек е останал без ръка, ще можем в бъдеще да му дадем изкуствена, която мозъкът му да контролира. И не спряхме до тук. Аз заминах за Ню Йорк, в университета Колумбия и там свързахме моята нервна система с Интернет. Ръката робот остана в Англия. Аз седях в Америка, движех ръката си и през интернет накарах ръката робот в Англия да вземе един предмет. И можех да почувствам, точно колко сила употребява тази ръка.

Йоана Левиева:
- Знам, че по време на експериментите си сте били свързан с вашата съпруга. Какво чувствахте?

Кевин:
- Беше много вълнуващо. Тя също имаше електроди, така че осъществихме електрическа връзка между моята нервна система и нейната.

Йоана Левиева:
- Усещахте ли когато тя е нещастна?

Кевин:
- Някои емоции могат да се разпознаят – те имат чисто физическо изражение. Например ако сте развълнувана или сте отпусната и спокойна – тези неща мога да ги измеря във вашата нервна система... А ако направя ето така (рязко пляска с ръце) стряскам ви, предизвиквам шок. И вие се дръпнахте. Ако сега нервната ви система беше свързана с датчик, той щеше да подскочи рязко нагоре и щях да знам, че сте в шок, дори да не ви виждам. Същото е и с другите емоции – гняв, стрес, и всичко друго – те могат да се измерят.

Йоана Левиева:
- Това правено ли е друг път?

Кевин:
- Не, не мисля. Ние направихме крачка напред. И вярвам, че един ден ще можем да поставяме мозъчни импланти, които да ни казват как се чувстват другите.

Йоана Левиева:
- А можехте ли да правите секс?

Кевин:
- Сега ли?

Йоана Левиева:
- Не, тогава, с имплантите.

Кевин:
- Ами искаше ни се, обаче... Вижте, с импланта можеш да почувстваш кога партньорът ти е възбуден. И ако правите секс, ще усещаш кои от нещата, които правиш го възбуждат и ще ги правиш още и още. И тя също, разбира се. Жена ми се безпокоеше, че ако направим такъв експеримент, след като махнем имплантите, нормалният секс ще ни се вижда скучен. И се отказахме. Доволен съм че така решихме... Пък и не е нещо, което ми се искаше да споделям с други хора.

Йоана Левиева:
- Къде са сега имплантите?

Кевин:
- Този, който беше свързан с моята нервна система е в Музея на науката в Неапол. Те бяха първите, които ме помолиха и аз им го изпратих. Неапол е готино място. Не колкото София, но все пак.

Йоана Левиева:
- Дайте ми дефиниция за изкуствен интелект?

Кевин:
- В днешно време изкуствен интелект може да означава много неща. В миналото се говореше за изкуствен интелект само при компютрите. В началото хората се опитваха да ги накарат да копират човешкия интелект. Но по-късно започнахме да развиваме чисто машинен интелект. А днес можем да вземем неврони от човек и да ги сложим в робот. Това е нова форма на изкуствен интелект - нито е биологичен, нито е създаден по естествен път като бебе.

Йоана Левиева:
- Разкажете ми за робота - плъх...

Кевин:
- При този експеримент взехме нервни клетки от плъхове и ги поставихме в специални съдове, където клетките бяха свързани с електроди, докато се размножаваха. Развиха се много интересно – като истински мозък... Дадохме на този мозък механично тяло на робот, което може да мести. Мозъкът растеше в инкубатор, така че да следим всички сигнали които приема и предава. Искахме да разберем как точно се създава памет в мозъка – защото това е едно от нещата, които не знаем. Не знаем какво са спомените. Ако успеем – представете си човек с деменция или с болестта на Алцхаймер - за него ще има надежда...

Йоана Левиева:
- Говорите за това как откритията ви могат да помагат на хората. Това ли ви мотивира или има и друго?

Кевин:
- Две неща са важни. С тази технологии можем да помогнем на много хора и това е мощна мотивация за мен. Но искам също да знам какво се крие зад ъгъла. Науката която помага на болните, може да помогне и на всички нас, да ни даде нови способности, нови усещания, нова памет. Ще започне да мислим за света по друг начин.

Йоана Левиева:
- Мислите ли, че учените могат да станат суперзвезди?

Кевин:
- Мисля, че учените са най-важните хора на света. И всеки учен трябва да излиза сред хората и да им обяснява с прости думи с какво точно се занимава.

Йоана Левиева:
- Всички тези книги тук – ако постигнем нещата за които говорите – дали ще спрем да четем?

Кевин:
- Мисля, че библиотеките постепенно ще станат излишни. Дори вече го виждаме. Много университети разпродават библиотеките си или ги използват за други неща. Студентите не ги използват, всичко е в компютъра. Така че следващата стъпка е те да изчезнат. Аз обичам книгите – но те ще изчезнат. Ще можем да наливаме всичко направо в мозъка си.

Йоана Левиева:
- Преди година казахте, че скоро учените ще изобретят робот, който е интелигентен, колкото куче или котка. Това факт ли е вече?

Кевин:
- Почти сме го постигнали и след година - две наистина ще имаме машини, които не само са интелигентни колкото куче или котка, а машини които са интелигентни колкото хора. Това би било вълнуващо. Но също така е опасно. Кой ще взима решенията в бъдеще – ние или машините. За това е много важно да проумеем, че е напълно възможно машините да станат по-интелигентни от нас.

Йоана Левиева:
- Кой трябва да изработи правилата, по които ще се ръководят тези машини – учените, политиците или обществото?

Кевин:
- Ролята на учените е да разработват идеи и да изобретяват технологии, но разбира се те винаги се питат – дали това което правя ще се използва за добро или за зло. Така че цялото общество, включително и учените, трябва да участват в обсъждането... Вярвам, че в бъдеще ще можем да използваме роботи на всяко място, което и трудно или опасно за хората. Роботите сигурно ще се справят по-добре от нас.

Йоана Левиева:
- Казвате че можем да използваме интелигентността на машините, за да си спестим усилия – например да научим много езици или други неща. Но като помагаме толкова много на човешкия мозък, той няма ли да стане мързелив?

Кевин:
- Мисля, че като свържем човешкия мозък с машинния мозък ще създадем на нашия ум нов живот. Ние имаме несъвършена памет – защо да се мъчим да помним хиляди неща, когато можем да ги запаметим в компютъра, който помни много по- добре. Така ще аутсорснем нашата памет, ще я прехвърлим на машината, за да може умът ни да е свободен да прави други неща.

Йоана Левиева:
- Но защо са ни нужни повече от 5 сетива, за какво ни е да виждаме с рентгенови лъчи или да чуваме ултразвук от другия край на света?

Кевин:
- А защо не? Защо да не се усъвършенстваме, защо да се задоволяваме да бъдем просто хора с ограничени възприятия и възможности, затворени в нашето тяло, когато имаме възможност да контролираме нещата от разстояние само със силата на мозъка си?! И което е по-важно – може да ни се наложи да го направим! С всичките тези интелигентни машини, които създаваме – какво ще стане, ако на тях им писне да се съобразяват с нас, ако решат да поемат управлението, защото са по-умни – тогава какво? Аз не искам това да се случи – за това смятам че трябва да подобрим себе си, особено своят ум – да свържем човешкия мозък с мозъка на машината, за да можем да продължим да я контролираме. Защо да си обикновен глупав човек, когато можеш да се превърнеш в киборг, в кибернетичен организъм?

Йоана Левиева:
- Какво ще отговорите на хората, които смятат че се месите в неща, които Бог е създал?

Кевин:
- Да ви кажа, много не вярвам в Бог, но ако вземете аспирин или изпиете едно кафе – пак се месите – на ниво химия – в това което Бог е създал. Аз изследвам човешкия мозък от гледна точка на неговата електрическа активност. Мозъкът е елктро-химически. Ако изпиете чаша кафе му влияете химически. А аз какво правя – изпращам електрически сигнали. Благодарение на технологиите, ние успяваме да изпратим директно в мозъка на човек, болен от Паркинсон електрически сигнали, които неутрализират болестта.

Йоана Левиева:
- Каква е визията ви за бъдещето?

Кевин:
- Нашето време е толкова вълнуващо. Ние едва-едва разбираме как работи човешкият мозък. Като го свържем с технологията, можем да помогнем на много хора с увреждания. Но можем също да изградим един съвсем нов свят. Да пътуваме до далечни светове. В момента не можем да го правим, защото нашия ум е ограничен, мозъкът ни е затворен в един начин на мислене. Ако можем да подобрим нашите мозъци, може да успеем да достигаме далечни светове или да пътуваме по начин, който е невъзможен в момента.