Ген. Джеймс Джоунс в "Панорама"

Кой е генерал Джеймс Джоунс? И какво каза той пред камерата на "Панорама"?

Вижте във видеофайла интервюто на Бойко Василев с ген. Джоунс.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ:
Но сега ще видите едно интервю, в което думата енергетика и война обаче са доста по-близко, отколкото във вашия разговор.

Диктор:
Генерал Джеймс Джоунс - едва ли има гореща точка в света и военни действия, в които да не е участвал, Виетнам, Афганистан, Близкия изток, Ирак. След 40 години в морската пехота на Съединените щати генерал Джоунс става първият морски пехотинец, върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа, бивш съветник по въпросите за националната сигурност на президента Барак Обама. Генерал Джоунс вече е носител и на орден "Стара планина" - първа степен, с мечове.

Водещ:
Ген. Джоунс, коя е най-интересната история между вас и България?

Джеймс Джоунс:
Най-интересно беше да видя прехода на България към демокрация. Първо дойдох през 1998 г. с нашия министър на отбраната Уилям Коен. Аз бях неговият военен асистент. По това време бях военноморски генерал, а като натовски командир работех с българските военни, особено с моя приятел ген. Колев. Усетих вашия ентусиазъм от демокрацията.

Водещ:
Знаете, че имаше големи обещания за военните бази, че ще бъдат полезни и за двете страни. Ще дойде ли момент обаче, в който те ще са полезни и за България?

Дж. Джоунс:
Да, докато носех униформа подкрепях активното сътрудничество с българските военни. Това важи и за военните, които дойдоха тук, в базите, които страната толкова щедро предостави и които могат да ни сплотят повече. Хубаво е също така да поканим българските сили да използват и нашите бази.

Водещ:
Побеждава ли НАТО в Афганистан?

Дж. Джоунс:
Зависи как дефинирате победа. Ние постигнахме някои от нещата, които бяхме обещали. Казахме, че ще предотвратим заплахата от "Ал Каида". Вярвам, че успяхме. Обявихме, че ще дадем на афганистанците възможността да избират. Вече два пъти те правят избори, така че има успех и там. Също така се опитахме да помогнем за по-добро икономическо бъдеще. Резултати сигурно ще последват. По много причини нещата не стават за един ден. Върховенството на закона куца, корупцията и т.н., но накрая бъдещето на Афганистан ще бъде определено от афганистанците.

Водещ:
НАТО има пари, но противникът е готов да похарчи живота си. Кой ще победи?

Дж. Джоунс:
Знаете ли, моят първи сериозен опит беше във Виетнам, когато бях на 22. Там научих урок, който никога няма да забравя. Не можем да искаме от хората нещо, което те самите не искат за себе си. В края на краищата, ако афганистанците наистина не искат това, което им предлагаме, то най-вероятно няма да стане.

Водещ:
Като съветник по националната сигурност на президента Обама вие би трябвало да сте знаели предварително, че Осама бин Ладен е засечен. Вие ли планирахте операцията?

Дж. Джоунс:
Не, не искам да се кича с тази заслуга. Ние подозирахме, че той е на мястото, където беше открит през 2010 г.

Водещ:
Доволен ли сте от резултата, от това как се справиха без вас?

Дж. Джоунс:
Да, аз бях съветник по националната сигурност, не носех униформа, не участвах в операцията, но познавам малката група хора, които работеха по случая. Бях изненадан и доволен, че успяхме да го запазим в тайна толкова дълго. Това е предупреждение за други бъдещи осамабинладеновци, че в този глобализиран свят можеш да бягаш, можеш да се криеш, но не за дълго.

Водещ:
Как един морски пехотинец, ветеран от Виетнам, вижда войните на бъдещето? Твърдата или меката сила ще ги печелят?

Дж. Джоунс:
Много добър въпрос. Отговорът - трябва да можем да използваме и двете, по-точно трите - твърда сила, ако е нужна, но също мека сила и икономическа помощ. Ако проблемът се хване достатъчно рано, развитите страни могат да помогнат на развиващите се да предотвратят бъдещи войни, като афганистанската.

Водещ:
Но не ви ли безпокои това, че Америка днес я обичат по-малко, отколкото вчера?

Дж. Джоунс:
Опитваме се да се организираме, за да можем да правим тези три неща едновременно. Живеем в многоизмерен свят и трябва да поемем много ангажименти едновременно - военна сила, икономически усилия и повече свобода.

Водещ:
Ако спечелите сърцата и умовете на мюсюлманите, няма ли да загубите сърцата и умовете на християните? Видяхте какво стана в Норвегия.

Дж. Джоунс:
Е, винаги ще има радикален елемент, дори и в нашите общества. Повечето хора, като този младеж в Норвегия, са очевидно психически нестабилни. Вълк единак, самотник. Това не е "Ал Каида", нито джихад. Такива са сложни за откриване. Ние имахме опит в САЩ с един екстремист.

Водещ:
В Оклахома.

Дж. Джоунс:
Точно така, трудни са за спиране. Но общите усилия, споделянето на информация и развитието на технологиите са предотвратили много атаки в Европа и в САЩ, както и на други места, и в крайна сметка се справяме много по-добре. Не сме спечелили, но сме поне наравно.

Водещ:
Дали енергетиката е въпрос на национална сигурност и България ли е полето, на което САЩ се сблъскват с Русия по този въпрос?

Дж. Джоунс:
Енергетиката е въпрос на национална, дори на интернационална сигурност. Живеем в по-малък, глобализиран свят. Населението се увеличава и в един момент ще надхвърли капацитета на планетата. Иначе смятам, че диалогът между САЩ и Русия е общо взето положителен. Познаваме се по-добре. От другата страна, в рамките на НАТО енергийната сигурност е тема. Аз мисля, че не трябва да превръщаме енергетиката в оръжие. Знам, че в България имате притеснения заради вашата зависимост от само един източник. Добрата новина е, че, както вече разбираме, в САЩ вече има нови технологии и енергийни източници. Важно е какво правим с това знание, защото според мен то трябва да се сподели, за да стане светът по-добро място.

Водещ:
Казахте, че енергетиката е ключов въпрос. Но във вашата кариера вие докоснахте един друг въпрос - палестинския. Не е ли той ключовият, той ли отключва всички врати към мира?

Дж. Джоунс:
Е, написали сте си домашното. Преди да се съглася да поема поста съветник по националната сигурност, казах на президента на САЩ: г-н президент, ако Господ ви даде възможност да решите един проблем на планетата, то нека това да е Близкият изток и развитието на мирния процес там, защото засяга всички.

Водещ:
И какво отговори Обама?

Дж. Джоунс:
Мисля, че се съгласи.

Водещ:
Но накрая вие напуснахте света на голямата политика и големите решения. Как един професионален военен се чувства в този свят и съжалявате ли за нещо?

Дж. Джоунс:
Не, не съжалявам да нищо. Пенсионирах се от армията през февруари 2007 и се съгласих да се върна в правителството през януари 2009, но се съгласих за кратко - да помогна на новата, млада откъм опит администрация. Привлякох много способни хора да ръководят различни отдели в Съвета за национална сигурност. Мисля, че системата работи. И наистина съм доволен и благодарен, че имах тази възможност. След почти две години обаче казах на президента: искам да се върна в частния сектор. Имам 9 внуци. Изпуснах много от живота на моите деца, докато пътувах по света като морски пехотинец, и преди да настъпи последният ми час, искам да видя как растат внуците.