Пътуване в миналото към крайградска Аполония

Отдавна във фокуса на археолози и историци Созопол сякаш е разкрил всичките си тайни. Но явно не съвсем. Животът в гръцките колонии, особено животът в Аполония, е сравнително добре проучен. За живота обаче извън колониите нямаме никаква информация. Е това е една празнина, която сега започва да се запълва.Археолозите проучват едно от крайградските имения на колонията от 5 век пр. Хр. Но по всичко личи, обитанието на вилите е сезонно.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - р-л на археологическите разкопки: Фактът, че ние не сме намерили достатъчно останки в помещенията от огнища, от отопляване дори, ако щете, от кухненски съдове показва, че наистина това място се използва сезонно. Свързано с работа.

И свързано вероятно с лозарство. Наоколо се откриват следи от насаждения на лоза по склоновете и в момента се отглежда грозде.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - р-л на археологическите разкопки:Откриваме много фрагменти от амфори, питоси, така че най-вероятно е свързан поминъка с лозарството.

Интерес към извънградския живот проявяват и френски археолози от "Лувъра". Проучват Аполония от години, но смятат, че тук се крият някои важни отговори за значението на колонията.

Александър Барализ - археолог, "Лувър": Защо нататък Аполония беше толкова важен през 5-4-3 век. Материал, който имаме от мините струваше много. Но след 6-ти век обаче виждаме, че икономическия живот в Гърция отмина малко и трябва да се търси нещо друго.

По-ранните пластове вероятно ще дадат някакво обяснение. Но за сега археолозите разкриват по късните етапи, когато в смутните времена на 4-3 век преди Христа обитателите напускат имението и се прибират на сигурно зад крепостните стени. А тук погребват мъртвите си. Един от тях е положен в питос или голям глинен съд за съхранение на зърно.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - р-л на археологическите разкопки: В някои случаи се тълкува, че именно керамичния съд имитира утробата и като се връща така в земята, както се е родил в утробата.

Починалият в съседство пък е положен в глинен саркофаг, също рядка практика. Върху главата му откриват добре запазен погребален венец - от олово с бронзови телчета с листенца. Костният материал сега ще отиде при антрополог, който ще се опита да извлече максимално информация от него, ако пък зъбите са здрави би имало материал и за ДНК анализ.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - р-л на археологическите разкопки: Древните аполонийци са се хранели с много растителна храна, по-малко риба, отколкото бихме очаквали за жители на брега на морето. Разбира се страдали са от различни заболявания инфекции, кариесът е съществувал от преди 25 века на това място.

Печат на древна китара върху керемида е другата интересна находка от тук за археолозите. Но те, както и френските им колеги, са убедени, че интересното тепърва предстои. Затова "Лувърът" ще продължава проекта си и следващата година.

Подробен репортаж можете да видитев "Денят започва"