В името на селото: Гащевци

До Гащевци се стига трудно - караш бавно по планински пътеки, защото асфалтов път няма, няма и табела. Ако обаче все пак се озовете в това селце ще срещнете най-веселите и трудолюбиви двайсет човека на планетата. Толкова е цялото население на Гащевци, всички на средна пенсионна възраст. Нямат лекар, нито магазин, а хляба идва всеки вторник. Тогава още от сутринта всички се събират на импровизирания център. А името Гащевци идвало от легенда.

Дядо Цаньо - жител на селото: - Тука имаше един по - възрастен човек и казваше, че навремето тука извън селото са се преселили хора, между тях имало един с бели гащи и те тъй го нарекли селото - Дядо Белогащан и от там станало Гащевци! Дали е туй най - вярното не знам.

Стефка Вълканова - жител на селото: - Много е интересно на хората! На когото го кажеш просто се чуди какво е това село Гащевци.
Има и втора версия - хората в Белогащан винаги са били в крак с модата. Обличали се в бяло дори, когато вършили земеделска работа, защото пък и са много, много работливи.

Петко Йовчев - жител на селото: - До безумие трудолюбиви! От тъмно до тъмно! Пътя ръчно сме си го правили! Ние сме си го разстилали на ръка пътя! От там може би носи името - всеки е работил и сме си вързали гащите!
Ддядо Цаньо - жител на селото: - Дядовците ни ходили на башча. Отиват към Русе, Букорещ нататък, старите хора отиват там и произвеждат зеленчуци! Пролетно време заминават и есен се връщат, а тука бабите гледат животните.
И друго твърдят местните хора - живота в Гащевци е щастлив, макар и далеч от цивилизацията! Пазят си комшолъка и приятелството като безценно богатство.
Стефка Вълканова - жител на селото: - Нещо да ти потрябва, някой да се разболее - трябва комшиите да помагат за всичко!

Надежда на тези добри хора, че селото им няма да изчезне от картата дава едно
семейство англичани, което изненадващо се заселило тук преди четири години. Местните вярват още, че ще пребъдат ако пазят традициите и легендите си.