Медиците ще съдят Кадафи

Свикнал е да живее със спомените за преживяното в Либия. В дома на доктор Здравко Георгиев напоследък не говорят за това. Но за Либия го питат навсякъде, където го срещнат - хората по улиците, колегите. Притеснен е за приятелите си в Триполи, с които днес не успява да се свърже по телефона. И очаква Либия да трада дълго време в хаос и безредици.

Д-р Здравко Георгиев - Виждам, че има някакво възмездие, знаем от историята, че рано или късно главорезите и диктаторите си заемат своето достойно
място в кавички, така че дойде ред и на Кадафи и на неговия клан. От тук нататък Бог да им е на помощ на либийците.

Естествено, че трябва да бъде съден Кадафи, всеки трябва да си получи на тоя свят дължимото. Нашата държава, ако е истинска държава и стои на мястото си, трябва тя да осъди Кадафи, независимо дали ще бъде в Хага или където и да е другаде.Доктор Георгиев е готов да се изправи и като свидетел срещу Кадафи.

БНТ: - Ако можете да видите Кадафи в Хага или някъде другаде, какво бихте му казали?

Д-р Здравко Георгиев: - Не съм сигурен дали въобще щеизпитам някакво чувство или просто ще го одмина като една ненужна вещ.

БНТ: - След толкова години изпитвате ли омраза към него?

Д-р Здравко Георгиев - Не. Омраза към никого не изпитвам и това е абсолютната истина. Имаше един момент, когато изпитвах неистова омраза към тия мъчители, към зверовете, които в продължение на толкова месеци се гавреха с нас, които ни измъчваха, имаше един случай след като ме освободиха и случайно срещнах
Джума Мишри на улицата, в тоя момент бях с още двама българи, имам чувството, че ако не бяха те, щях да направя нещо безразсъдно. След като ни освободиха и се прибрахме, разбрах, че омразата и гневът няма да доведат до нищо добро, просто гледам оптимистично, в това отношение мисля, че сме по-щастливи, защото с гняв и омраза се живее много трудно.

Днес за доктор Здравко Георгиев е специален ден, но не защото в Либия си отива една династия, а защото днес се е родил племенникът му. И по всичко личи - свободата му е даласилата да живее с радостта, а не с омразата.