Ръстът на разходите значително изпреварва ръста на доходите на хората, сочат данните на Националния статистически институт за второто тримесечие. Българите дават повече пари за храна при запазено потребление, а най-сериозно повишение има в разходите за здравеопазване.
Джобът на българина все повече изтънява. Ръстът на разходите значително изпреварва нарастването на доходите, сочат данните на Националния статистически институт за второто тримесечие.
Все по-скъпо излиза храната на българите - за нея те дават повече пари при покупка на също толкова стоки, колкото през същото тримесечие на миналата година. Така при запазено потребление от семейния бюджет излизат повече средства.
Най-сериозно повишение има в разходите за здравеопазване, става ясно от данните на статистиката. Домакинствата харчат за лекарства и здравни услуги средно с 11 и половина процента повече от лятото на 2010.
Без да е настъпила съществена промяна в количеството на закупените продукти, разходите на хората за храна и безалкохолни са се покачили с близо две на сто. Основна храна си остават хлябът, млечните продукти, плодовете и
зеленчуците. Разходите за транспорт и съобщения са нараснали с 6 %, а за тютюневи изделия и алкохол само с 2,2 на сто.
Основен източник на доход на домакинствата продължава да бъде работната заплата, като средният й размер през второто тримесечие, е с 8,4 % повече спрямо същото тримесечие през миналата година. Вторият по значение източник на доходи за българските домакинства са пенсиите. Относителният им дял в общия доход намалява с 1.3 процента и е около 30 на сто от него.
Увеличение има в дела на обезщетенията за безработица в доходите на домакинствата. Те нарастват с близо един лев на човек, което може да се свърже и с нарастването на безработицата в страната.
Чуй новините
Подкаст
