Репортерски поглед: лицето на бежанеца от Освобождението до днес

Чисто исторически - въпросът за бежанците в България е актуален още след Освобождението. Въстания, войни - приемаме бягащите, останали извън границите на Отечеството българи.

И хиляди арменски бежанци намират подслон в страната ни. Приемаме и руски и украински имигранти след Октомврийската революция. Бежанските квартали в България в началото на миналия век си имат име ,,бежанари''. Наред с гостоприемството обаче има и враждебни прояви. Какво пази Държавния архив разказва Милена Кирова в репортерски поглед.

проф. Делчо Порязов - почетен председател на Съюза на икономистите в България: Моите родители са тръгнали вероятно с една торба багаж...

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: Бягат жени, деца, голи боси, те бягат от терора... Част от тях мечтаят да се върнат по родните си места.

проф. Делчо Порязов - почетен председател на Съюза на икономистите в България: Въпросът е бил като бежанец да се оцелее...

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: Но винаги е имало и негативно отношение...

Пътят, надеждата и новият живот. Живот и оцеляване - това са ключовите думи за бежанците - било то преди или сега. И като тръгнем от това ,,преди'' та се върнем чак при първите бежанци в България, в Свободна България през 1878 г. След потушаването на Кресненско-разложкото въстание, за първи път бежанска вълна от Македония залива Българското Княжество. 15 000 тръгват към пределите на свободната държава.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: И се настаняват по граничните зони, където да търсят подслон.

Нов порив за обединение, потушаване на Илинденско-преображенското въстание и втора бежанска вълна - този път от 150 000 българи.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: От Македония, от Странджа пристигат на талази пострадали семейства, хора, които се притесняват за своето бъдеще там и тогавашното правителство на България е изправено пред една да кажем хуманитарна криза.

Областните управители описват броя на хората. Създават се и домакински карти за всеки бежанец. А в списъците все дописвали ли дописвали. Полагало им се жилище, двор и малко земя - така държавата подсигурила покрив и дала хляба в ръцете на бежанците. А за всяка похарчена пара се правела разписка. Даже скиците на къщите, които им построили пазели.

И заради милосърдието и вярата хиляди намират подслон в Рилския манастир. Но не всички местни ги посрещат с ,,добре дошли", показват архивите.

Игуменът дядо Симеон изпраща телеграми до управниците - да му помагат.

И докато настаняват едни бежанци, идват други , след края на Балканските войни. Техните наследници пазят спомена чрез разказите.

проф. Делчо Порязов - почетен председател на Съюза на икономистите в България: "Аз съм раждан 32-ра година, пълна сиромашия. Започваш наново. Нищо, нищо няма. Казвам оцеляване, проблема е бил просто да се продължи живота. Както ви казах в землянки са живяли. Съответно моята съдба е орисана от съдбата на тракийските бежанци".

Орисницата предначертава нелек живот. Определението ,,бежанец", белязва пътя на поколения наред, разказва ни професор Делчо Порязов. Родовата му книга започва да се пише в едно селце - Съчанли. През 1913г. след Междусъюзническата война новата граница оставя селцето извън пределите на България. Жителите му са избити. Сред тях са дядо Георги Порязов и жена му - викали й старата Порязка.

проф. Делчо Порязов - почетен председател на Съюза на икономистите в България: "Аз не познавам институция баба и дядо, защото и по майчина и по бащина линия - те са избити. Успяват да се спасят само баща ми, който е бил 10-годишно дете и го водят двете по-големи сестри от него. И тогава остава- единствения път е да се отправят за България".

Още много листа се обрулват от родословното дърво на Порязови по пътя им като бежанци. Преходът бил тежък, носели само най-необходимото. Често дори хора се оказвали ненужен товар. Бебетата плачели, издавали ги, превърнали се в опасност за новия живот. Изоставяли ги. Стигнали България. Живеели бедно. Но изучили децата. Върнали се наскоро в родното село.

проф. Делчо Порязов - почетен председател на Съюза на икономистите в България: "Аз с моите деца съм посетил къщата по предания на баща ми. Сега там няма село, там има само руини".

След Балканските войни редица благотворителни дружества започнали да отварят трапезарии, да помагат.

250 000 души - поредната вълна залива страната след Ньойския мирен договор. Създават се Дирекции за настаняване на бежанците. Цели влакови композиции придвижват имигрантите към вътрешността на държавата. Отпуска се и бежански заем.

Дарина Билярска - държавен експерт в ЦДА: "В резултат на този заем, 132 хиляди хектара обработваема земя е предоставена на бежанските семейства, всяко едно от тях получава около грубо казано 30 декара земя. Тогава е времето когато се пресушават блата, мочурища, когато се увеличава площта на обработваемата земя. Много градове имат бежански квартали. Така наречените бежанари.

И така през годините губим и печелим, помагаме и ни помагат, крайни, но и солидарни и сме към хората, които бягат, за да намерят нов дом и да започнат нов живот.