Кинолегендата Андрей Кончаловски отново е в България. Той ще присъства напремиерата на последния си филм - модерна версия на "Лешникотрошачката",която от утре тръгва по българските екрани. Но първата среща на големиярежисьор с българските му почитатели ще бъде още тази вечер в Дома накиното, където започва седмица, посветена на неговите филми. Кончаловскикацна в късния следобед на летище София. Предлагаме ви пълния текст наинтервюто, което той даде пред екипа на "По света и у нас".
Кинолегендата Андрей Кончаловски отново е в България. Той ще присъства нa премиерата на последния си филм - модерна версия на "Лешникотрошачката", която от утре тръгва по българските екрани. Но първата среща на големия режисьор с българските му почитатели ще бъде още тази вечер в Дома на киното, където започва седмица, посветена на неговите филми. Кончаловски кацна в късния следобед на летище София. Предлагаме ви пълния текст на интервюто, което той даде пред екипа на "По света и у нас".
Репортер: - Много се радваме да ви видим в България. Казват, че сте донесли специална водка за премиерата?
Андрей Кончаловски: - Не, защо, в България аз пия ракия, вашата ракия е много хубава.
Репортер: - На кого ще кажете наздраве?
Андрей Кончаловски: - На всички, които харесат филма ми.
Репортер: - Имате ли много приятели в България?
Андрей Кончаловски: - По принцип имам малко приятели в живота си. Но тук има много хора, които обичам, разбира се.
Репортер: - Идвате от Италия, от Венеция ли?
Андрей Кончаловски: - Не, не, просто домът ми е в Тоскана.
Репортер: - Да поговорим за "Лешникотрошамчката". Защо решихте отново да ни заведете при тази приказка?
Андрей Кончаловски: - Знаете ли, приказките никога не остаряват. Защото приказката по принцип е тържество на фантазията на човека. И хората винаги им вярват. То май и комунизмът беше приказка. И вярваха в него. Е, аз пък вярвам, че такива приказки като "Лешникотрошачката" са много любими на хората, защото още Чайковски й е придал особено очарование. Досега никога не бях правил филм за деца. Това е първият ми детски филм и се надявам, че няма да е последният.
Репортер: - Филм за деца, така ли го определяте?
Андрей Кончаловски: - По принцип нито един от моите филми не е детски. Но този филм децата не само че могат, но и трябва да го гледат. Това е филм за семейството. В него всеки ще открие своето - и дядото, и бащата, и майката, и децата.
Репортер: - Каква е героинята на вашата съпруга Юлия?
Андрей Кончаловски: - Тя има едновременно две роли - на майката и на феята. Повечето хора познават "Лешникотрошачката" по балета на Чайковски, а много малко я познават по текста на Хофман. И на мен ми се искаше, тъй като Хофман е много голям писател от 18 век, много ми се искаше да придам на приказката повече от характера на Хофман, защото балетът е направен твърде леко, почти като в соцреализма - всичко е добро и няма особени проблеми. Докато при Хофман има проблеми, както е и в живота ни.
Репортер: - А защо американски актьори играят в този филм?
Андрей Кончаловски: - Това е филм с музика. А мюзикъл трябва да се прави по американски. Например кафе-шантанът е френски образ, а мюзикълът е американски жанр и затова реших да го направя с американски актьори. Има много добри актьори и едно изключително момиченце - Ел Фанинг в главната роля, тя е много талантлива, вече е звезда.
Репортер: - Как се срещат доброто и злото във вашиата приказка?
Андрей Кончаловски: - Не искам да разказвам сюжета, но ще ви кажа, че доброто във филма е представата за света на малката героиня. А що се отнася до злото - от него трябва да се страхуваме. Ако злото не е страшно, то вече не е зло, така ли е? И затова направих злото наистина страшничко. Даже мислех, че не ми се е получило, но когато видях реакцията на децата - те наистина се плашат, а и възрастните също. Това има значение, защото в приказките е важно първо да има от какво да се страхуваме, а после да успеем да победим това, от което се страхуваме.
Репортер: - Може ли да наречем фундаментализма злото на нашето време? Казват, че 20 век е бил век на идеологиите, а 21 век - на религиите.
Андрей Кончаловски: - Мисля, че всеки фундаментализъм също е идеология. Да започнем с това. Но радикализацията и фундаментализмът са е реакция на много процеси, които протичат в момента. На първо място - опитът на западния свят да ни обясни как трябва да живеем. Може би фундаментализмът е реакция и на това, защото не трябва да учим хората как да живеят - те имат свои исторически корени и своя представа как трябва да се развиват тези корени. От друга страна масовите комуникации и социалните мрежи се превръщат в много сериозен инструмент в ръцете на която и да е радикална групировка, което абсолютно променя геополитическата карта на света и това се вижда от събитията в арабските страни в момента.
Репортер: - Благодаря ви за това интервю на летището.