Соколският манастир

Високо в Балкана, над Габрово, сред вековни дървета се издига Соколския
манастир. Светата обител е строена през 30-те години на 19 век и освен
духовен център е била убежище за десетки революционери. Затова в историята й се преплитат книжовност и мъченическа смърт за свободата на България.

Веднъж стъпил в двора на Соколския манастир човек губи представа за време, дъхът спира, а очите не могат да се наситят на красотата наоколо.

И сред тази вълшебна картина съпроводена с дъхави цветя и дървета и ромон на стара чешма игуменката на манастира Мелания започва разказ за неговото създаване през 1834. г от Архимадрит Йосиф, наречен Соколски по името на местността - Сокола.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- За да се направи достатъчна площ за църквата, като естествената площадка била 1/3 от необходимото трябвало да се изкопае скалата още 2/3 представете си какви тежки трудове са били всичко това на ръка е копано. Скалните късове са употребени за строежа на църквата.

За кратко в манастира преподава Неофит Бозвели. После той става убежище на въстаници. Последователно тук с четите си се крият Капитан дядо Никола и Цанко Дюстабанов. Но най-красивото в манастира - осемструйната чешма е свързана със зловеща смърт на въстаници.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- Манастир, случайно претърсвайки го турците, били хванати и обесени долу при църквата встрани, там има проход към урвата. В памет на тези осем
обесени са и осем чучура на чешмата.

Легендата разказва, че чешмата, която никога не е пресъхвала е строена от Кольо Фичето. Според много от поклонниците водата й има чудодейна сила сила.

Мелания - игуменка на Соколски манастир "Успение на Св. Богородица":
- Кой би могъл да каже, може и да се окаже лечебна, зависи от вярата на
хората. Вярата е главният фактор.

Вода от манастира все пак е изцелявала болни, тя се стича в малък скален параклис.

Молитва, лечебна вода или разходка - каквато и да е целта на едно
посещение в Соколската света обител, едно е сигурно, оттам човек се
завръща зареден с енергия и изпълнен с надежда.