Писмо в бутилка

Има неща, които се случват веднъж в живота. И такива, които не се слуват на всеки. Да намериш писмо в бутилка, не е само художествена измислица в приключенските романи и романтичните филми. Случва се дори у нас.

Анатолий Петров е зооинжинер, бивш преподавател в университета в Лайпциг и писател, с публикувани над осем сборника с разкази, романи и пет дузини писма в бутилки.

Анатолий Петров:
"Имам една пейка край река Осъм, дето почивах и я гледам Осъма мъкне разни работи, и аз направих така неколко опита. От десет години се занимавам с това хоби."

Щастливците, намирали негови писма, лесно разчитат посланието. Текстът в бутилката Анатолий пише поне на 4 езика - български, румънски, немски и руски. Така отговори е получавал от Трабзон, Измир и Русе.

Анатолий Петров:
"Последният отговор, който получих, е от Пламен Стефанов от Русе. Моята бутилка е пътувала 2 години и 4 месеца. Изхвърлена на брега на Дунав. Предполагам, че и други мои бутилки или са в Черно море, или некъде по пустия румънски бряг, където редко минават хора."

Бутилките хвърля няколко пъти в годината, когато реката е пълноводна.

Анатолий Петров:
"Хвърлям бутилката и дълго се възхищавам, тя, как плава там, как с отвора нагоре и заминава. Гледам, докато изчезне от очите ми."

Задължително вписва адрес за обратна връзка, точна дата и молба за отговор. Казва, че претенции кой ще открие бутилката няма, но ако напише разказ по темата, историята ще е далеч по-романтична.

Анатолий Петров:
"Ще се казва "Вечерни зари", защото при залез слънце тази хубавица е намерила некъде там, в едно селище, разбирате ли, тази бутилка и издирва подателя."

Вярва, че един ден ще усвои и тънкостите на социалните мрежи в интернет.

Анатолий Петров:
"Защо не??? Целият свят ще бъде на моята маса."

Сега Анатолий е спрял да пуска писма. Очаква отговори. Преди време чул, че бутилката на софиянец достигнала бреговете на Бразилия. Тайно се надява и негово писмо да преплува океана.