Млад розов пеликан се сблъска с човешкия ни свят

Млад розов пеликан бе намерен в безпомощно състояние на Бургаския плаж „Солниците" пред новостроящ се хотел. Птицата не може да избяга, а само немощно разтваря крила. Десислава Дамянова веднага подава сигнал на зеления телефон на РИОСВ-Бургас, но няма възможност сама да транспортира птицата към Спасителния център за диви животни, тъй като не разполага с автомобил. Предположението е за счупено крило, тъй като едното видимо виси. На сигнала се отзовават РИОСВ-Бургас и наши колеги от БДЗП-Бургас, които взимат птицата и я изпращат към нас в Спасителния център за диви животни.

При прегледа установихме, че пеликанчето, кръстено от хората, които са го
намерили Филип, е с много голяма и дълбока порезна рана до основата на дясното крило. Самото крило не е счупено, но птицата е загубила много кръв, тъй като е нарушена целостта и на голям кръвоносен съд, и има подкожен емфизем (през раната е навлязъл въздух в тялото). Самата рана е много дълга, над 20 см, и странното е, че е с абсолютно правилни ръбове, като отрязана с нож. Източникът на нараняването няма как да бъде безспорно установен, но най-вероятно става въпрос или за близък контакт с перка от ветрогенератор или за нараняване, получено при прелитане на младия и неопитен пеликан над стърчащи режещи предмети, с каквито изобилстват строежите по Черноморието и съоръженията в промишлените зони и пристанищата на крайморските ни градове.

Каквато и да е причината, Филип е един от малцината късметлии, оцелели след сблъсък с човешкия ни свят. Много е вероятно дори да може да лети отново. Наистина малко са пеликаните, които имат този късмет. Ветрогенераторите буквално разсичат нищо неподозиращите големи птици, които прелитат твърде близо до тях. Понякога им отсичат само крило и птиците се мъчат под перките дълго време докато умрат.

Много пеликани стават жертви на сблъсък с кабелите на електропроводите и даже не биват открити, а се мъчат с парализирани крайници дни наред, паднали нейде в полето, докато наземните хищници не ги освободят от мъките. На язовирите, където се хранят, също не са желани, тъй като повечето язовири са отдадени под аренда и арендаторите не искат да делят рибата с птици, макар че риба има предостатъчно за всички. Плашат ги с пиратки непрекъснато, обхождат язовирите с моторни лодки, за да не се задържат птиците там, въобще правят всичко възможно да се отърват от тяхното присъствие... След всичко казано дотук, изникват много интересни

Въпроси: Колко защитени в действителност са "защитените" птици в България. Колко чиста е "чистата енергия", щом е на цената на стотици животи? Колко далеч може да стигне човекът в стремежа си за печалба в отдадените за стопанисване водни площи, препятствайки птиците да се хранят нормално? Въобще, къде е мястото на Филип в този наш човешки свят? Къде е мястото на тези същества, които единствено правят това, за което са създадени, не вредят никому умишлено, не таят омраза към никого, те просто са това, което са?