Две седмици преди местния вот и националния референдум 39 % от българите не са запознати с нито една проява на над 42 хиляди кандидати за кметове и общински съветници.
Това показва националното представително проучване на "Алфа рисърч", проведено сред 1 026 пълнолетни българи. Все пак 58 % от анкетираните заявяват, че ще участват в местния вот, а 49 % казват, че ще гласуват на референдума.
Основните изводи на изследването - най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие - състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние. Другият извод е, че кампанията за националния референдум е силно неглижирана от партиите.
Според изследването въпреки че местните избори са със силно доминиращ мажоритарен елемент, основните играчи, които хората забелязват да агитират преди изборите, са политическите партии, местните влиятелни лидери и местните бизнесмени и работодатели. Техните действия са от два до пет пъти по-често срещани от тези на самите кандидати за изборни постове.
Акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздейстие, смятат от "Алфа рисърч". Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазините, защита от уволнение, почерпка или екскурзия.
Най-възприемана тази практика е от хората с по-ниско социално положение. Единствено парите на ръка се смятат все още за неприемливи- само 7 % от хората приемат тази оферта за нормална.
И все пак всеки десети от анкетираните твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот. Сред ромите този процент достига 35 на сто.
В крайна сметка тези практики пораждат съмнения за честността на изборите и едва 14 % от анкетиранитие са на мнение, че изборите в България са честни, 51 % са на противоположното мнение.
Общо 58 % от анкетираните заявяват, че ще участват на местните избори като мнозинството от тях са запознати с възможността за пренареждане на листите с преференция. По-малко от половината обаче планират да се възползват от нея като това са предимно високообразовани избиратели от големите градове. Няма да гласуват около 23 процента.
От "Алфа рисърч" правят извода, че ако кампанията за местните избoри е приглушена, то тази за националния референдум е почти заглушена. Над една трета от избирателите не знаят за него, като в малките селища нискообразованите и младежите в провинцията този дял нараства до над 50 %. Според "Алфа рисърч" слабата ангажираност на партиите с електронното гласуване се възприема от избирателите като желание за запазване на статуквото.
И така на Националния референдум със сигурност заявяват, че ще гласуват 49 % от анкетираните. 26 на сто от българите категорично няма да участват в гласуването. Това според "Алфа рисърч" са основно неинформирани избиратели, а не такива, които съзнателно са се отказали. Най-слабо мотивирани са възрастните, жителите на селата и ромите. Най-силно - вишистите.
Сред решилите да изразят волята си на референдума позицията "да" доминира знателно над "не"-то. 77 срещу 13 %. Като основни достойнства на електронния вот хората, които ще гласуват с "да" виждат по-голямата достъпност до гласуване на хората с увреждания, на българите в чужбина и намаляването на купения вот.
Изследването е проведено от "Алфа рисърч" между 1 и 5 октомври сред 1 026 пълнолетни българи и е финансирано от Института за развитие на публичната среда.
Чуй новините
Подкаст
