Пари и политика – Валентин Николов и Румен Овчаров

Ще бъде ли България следващата жертва на кризата и ще последва ли Гърция и Италия? Валентин Николов от ГЕРБ и Румен Овчаров от БСП отговориха на този въпрос в студиото на "Панорама".

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Бойко Василев:
Сега да видим как ще разпределим вината тук, в студиото, или по-точно да поговорим малко за бъдещето. Валентин Николов от ГЕРБ и Румен Овчаров от БСП. Добър вечер.

Румен Овчаров:
Добър вечер.

Валентин Николов:
Добър вечер.
Водещ:
Хайде да преведем тези новини на български. Г-н Николов, бюджетът, който правите вие, ще запази ли България от тази буря?

В. Николов:
Ако мога да се хвана от първото ви интервю за Италия, въпросът е какво наследство ще оставим на нашите деца, това именно е въпросът. И последващият бюджет на това правителство, именно намаляването на дефицита на 1,3. Т.е. следвайки конвергентната програма на България, предвидимостта на България и имайки предвид в какъв район живеем, а и не вече район, а и в какъв континент живеем, е ясно, че ние трябва да бъдем много внимателни, предвидими и последователни в нашите политики, които правим в бюджета. Така че аз мисля, че това е един добър Бюджет. Той беше изработен именно като консервативен бюджет. До вчерашните събития вече имаше съмнение, че може би е оптимистичен бюджет. Слава богу, днешните събития, които. . . някои очакваха апокалипсис на света, други очакваха радостни събития, в един момент се оказаха радостни за Европа, защото, ето, в Гърция имаме правителство, в Италия вече гласуваха мерките, които Брюксел се опитва да наложи. Виждаме. .. преди да дойда в това студио, погледнах съответно пазарите, вече има доста голям ръст и оптимизъм. Така че бюджетът е такъв, какъвто е в момента, и моделите са зададени от министерството още от началото, първата половина на годината.

Водещ:
Г-н Овчаров, когато Европа кихне, ще настинем ли ние?

Р. Овчаров:
Може и да настинем, може и да се разболеем от бронхопневмония, зависи от това каква политика ще изработим, за да реагираме на това, което се случва в Европа. Г-н Николов пропусна тук едно определение на бюджета, аз много очаквах да го чуя от него, защото вчера го слушах няколко пъти.

В. Николов:
Консервативен искате да чуете.

Р. Овчаров:
Не, не, единствено възможен, единствено възможен бюджет. И той, така, го пропусна, макар че министърът му вчера не го пропусна, и се бях подготвил да го запитам кой е този единствено възможен бюджет - този, който ни е представен в Народното събрание с 2,9 процента ръст на брутния вътрешен продукт, с една определена маркорамка, този, който министър Дянков преди седмица твърдеше, че реално е разчетен, т.е. с процент и половина в макрорамката, този, който сега твърди, че е 1 процент в макрорамката, този, който г-жа Менда Стоянова твърди, че точно е направен, както е истинската макрорамка - 2,9, инфлация и т.н. Този, който евентуално щяхме до вчера от днес да започнем да преразчитаме с още по-консервативни данни, защото вчера паниката беше много голяма, или онзи истинският, който е действително в числата, които са ни представени, защото той не е
при ръст 2,9 процента. Той не е и при ръст 1 процент, а той е една, ще го кажа малко по-грубичко, нека да ме извини г-н Николов, една стъкмистика на числа, за да получим някакъв резултат накрая. Казвам тези думи, за да добавя, че по този начин политика, мерки за излизане от кризата, препятствия пред външни въздействия върху българската икономика, така че да гарантираме поне относителната стабилност на България, не се
правят.

Водещ:
Така ли е, г-н Николов?

В. Николов:
Вижте, имаше подобни приказки и за бюджет, който беше за 2011 година. Какво забелязваме: вдигане на кредитния рейтинг на България. Забелязваме, че доходността, когато излизаме на пазарите с български дълг, пада, което говори за по-нисък риск, или CDS, т.нар. измерване на застраховка за фалит на една държава, съответно ни качва между 16 държави на 8 място, а бяхме на 12. Така че аз мисля, че тези бюджети и последователността и в данъчната политика, и съответно намаляване на дефицита се оценява и от външните партньори, и от инвеститорите. Разбира се, мисля, че. . . и, разбира се, и от всички кредитни институции.
Така че аз мисля, че това е един нормален бюджет за сегашната ситуация.

Водещ:
Добре, за някаква алтернатива въобще може ли да се говори наистина, г-н Овчаров?

Р. Овчаров:
Може,разбира се.

Водещ:
И откъде да дойдат парите за нея. .. откъде да дойдат парите за нея?

Р. Овчаров:
Извинявайте, какво означава алтернатива? Той Сервантес много отдавна го е казал: в най-тежката ситуация съдбата ни оставя поне два изхода. Единият е да се опитваме да променим нещата към по-добро, другият - просто да чакаме нещо да се случи. Сега и аз ще взема повод от казаното за Италия - какво оставяме на нашите, така да се каже, наследници. Г-н Николов се хвали със стабилността, но тя не е откритие на това правителство, напротив, това правителство прави всичко възможно, за да вкара България в една доста безизходна спирала на бюджетни дефицити.

Водещ:
С консервативен бюджет.

Р. Овчаров:
Какво значи консервативен бюджет?

Водещ:
Да стиснат, аз така го разбирам.

Р. Овчаров:
Какво точно се е стиснало?

Водещ:
Вие кажете.

Р. Овчаров:
Ами, нищо не се е стиснало, това точно искам да кажа. Г-н Николов няма да отрече, че в края на 2008 година България имаше външни дългове около 9,5 милиарда лева. Към края на 2010 те бяха около 11,4 милиарда.

В. Николов:
Сега се отчита процент към брутния вътрешен продукт, г-н Овчаров.

Р. Овчаров:
Оставете процентите. . .

В. Николов:
Е, как така.

Р. Овчаров:
. . . става дума за милиарди, става дума за левове.

В. Николов:
За реални числа и. . .

Р. Овчаров:
Не, става дума за милиарди левове, които България ще трябва да плаща. Към тази година, сега, към този момент, доколкото аз знам, мисля че съм и прав, новите имитирани облигации от държавата са над 500 милиона. До края на годината сигурно ще има още толкова, защото ще трябва да се покрива този дефицит, който така или иначе ще върви. Тоест 3 милиарда дотук. Следващата година сме предвидили. . . хайде, няма да вземем 4,2, колкото
сме предвидили, но 3 най-малко ще вземем, защото сме предвидили и дефицит, а ще трябва да се вземат и мерки, за да се направи плащането в началото на 2013 година. Тоест общо ще се получат някъде около 6 милиарда. Като добавим към това и 4-те милиарда, които са вече изхарчени, наследство от лошото предишно правителство, т.е. се получават някъде 6 плюс 8. . . 4 милиарда евро, 14 милиарда. Тоест вие наричате това правителство, което ще похарчи 14 милиарда, 8 оставени от миналото и шест от нашите деца, от бъдещето, правителство, което стяга колана?

Водещ:
Отговорете и искам да сменим малко. . .

В. Николов:
Аз не искам да влизам толкова дълбоко в числата, защото зрителят ще се обърка. Реално погледнато към октомври месец към брутния вътрешен продукт България има 14,2 процента, т.е. дълг към брутен вътрешен продукт. И ние сме на второ място в Европа по този показател. На това отгоре мога да кажа, че към октомври месец имаме 5,1 милиарда в резерва, а резервът. . . в момента е криза и никоя държава, и най-, как да кажа, и най-големите икономики в Европа нямат балансиран бюджет, те са в дефицити. Тези дефицити трябва по някакъв начин да се финансират.

Р. Овчаров:
А защо, г-н Николов?

В. Николов:
Какво значи защо? Защо са дефицити ли. . .

Р. Овчаров:
Защо са дефицитите на икономиките?

В. Николов:
Защото са в криза, защото се свива икономиката, г-н Овчаров. България бележи ръст на икономиката, последното тримесечие на 2010-а - 3,4 процента, първото тримесечие на 2011-а - 3,2 процента, разбира се, има забавяне, но после второто тримесечие на 2011-а имаме 2,9 процента. Просто имаме ръст на икономиката.

Водещ:
Добре, запомнете си мисълта, защото с това ще. . . отново ще се върнем накрая, но сега искам да задам няколко бързи политически въпроса на всеки един от вас.

Р. Овчаров:
Не, понеже зададохте въпроса за алтернативата, не искам да го оставя без отговор, защото ще останат зрителите наистина с усещането. . .

Водещ:
Да, моля ви кратко.

Р. Овчаров:
. . . че това, което се прави, е безалтернативно.

Водещ:
Моля ви, кратко.

Р. Овчаров:
И не случайно попитах и г-н Николов защо са на дефицит. Ами, то е много просто, и то не е откритие нито на Румен Овчаров, нито на Пламен Орешарски. Просто, когато икономиките са в криза, държавата замества частния бизнес и частните инвестиции. Нещо, което българското правителство не направи.

Водещ:
Държавна намеса.

Р. Овчаров:
Да, разбира се. Нито 2009-а в края, напротив, то тогава стагнира допълнително икономиката, нито 2010-а, нито го прави 2011-а.

Водещ:
Г-н Николов, държавна намеса.

В. Николов:
Две думи. Първо искам да кажа, че алтернативният бюджет, който беше подготвен от БСП, не се състоя. Но въпросът е такъв - правителството в момента прави инфраструктурни проекти, т.е. то дава пари на бизнеса, съфинансира европейските пари, за да може тези инфраструктурни проекти да станат. Тези пари създават работни места, тези пари усвояват еврофондовете и тези пари дават пари на бизнеса.

Р. Овчаров:
Г-н Василев, само три числа. . .

Водещ:
Да.

Р. Овчаров:
. . .за да приключим тази тема. Инвестициите са намалели 9 процента. . .

В. Николов:
Не само в България.

Р. Овчаров:
. . . бруто капиталообразуването в България, тъй като вие говорите, че инвестирате.

Водещ:
Е, откъде да дойдат, като цяла Европа стиска?

Р. Овчаров:
Извинявайте. Планирали сме за тази година приходи от евросредства 2 милиарда и 145 милиона. Знаете ли колко сме усвоили към септември месец?

Водещ:
Колко?

Р. Овчаров:
640 - 29 процента. Как точно се случват тези големи инвестиции, за които ми говорите? При този механизъм, който сте заложили, няма да има нито инвестиции, нито потребление.

В. Николов:
В момента има национално финансиране, което заедно с предварителното финансиране от програмите, фактически ние очакваме впоследствие да получим парите от Европа.

Р. Овчаров:
Аз ви казах какво сте получили - 29 процента от планираните за годината.

Водещ:
Добре. Г-н Овчаров, няколко бързи въпроса, но те са много важни, защото чакам конкретен отговор и от вас, и от вас после. Георги Първанов каза днес, че се връща в БСП.

Р. Овчаров:
Добре дошъл.

Водещ:
Кой се страхува от него обаче?

Р. Овчаров:
Не знам, аз не се страхувам и не се притеснявам, а и мястото на Георги Първанов е в БСП. Едва ли някой ще отрече, че той е една от ключовите, възловите фигури на прехода в България и един от най-успешните лидери на Българската социалистическа партия.

Водещ:
Нямахте ли едно вътрешно чувство, че той критикува днешното ръководство на БСП днес?

Р. Овчаров:
Ако искате да ме накарате да го критикувам и аз ръководството, понеже вече не съм част от него, няма да стане точно тази вечер.

Водещ:
Не, аз исках по-скоро да кажете какво виждате в критиките на президента.

Р. Овчаров:
Това е негова позиция, той има право на мнение, така вижда нещата. Аз своето мнение също съм го казал. Ако ме питате за него, ще го кажа и сега.

Водещ:
Вашето мнение за кое - за президента или за ръководството?

Р. Овчаров:
Не, не, става дума за резултатите от изборите.

Водещ:
Не. А, ето, ще ви попитам. Той не ви вярва, президентът, например, че вие сте се представили добре, стабилно на местните избори. Изровени ли са сега червените томахавки след този резултат?

Р. Овчаров:
Президентът така вижда нещата. Аз ги виждам по по- друг начин. Аз мисля, че на местните избори Българската социалистическа партия удържа позиции. Трудни избори, с огромни манипулации, с огромен натиск - и силов, и финансов, въпреки това никой не може да отрече, че БСП удържа позицията си и в областните градове, и с общинските съветници, а и с гласоподавателите.

Водещ:
Изровени ли са червените томахавки сега или не са?

Р. Овчаров:
Как да ви кажа, те никога не са заравяни в Българската социалистическа партия, ако трябва да бъда честен, но сериозният разговор в момента е не Първанов или Станишев, не битката между единия или другия, а какво прави Българската социалистическа партия, защото сериозният резултат, който заслужава анализ, е резултатът на президентските избори, защото там се оказа, че голямата, огромната, съкрушителната победа още на първия тур, която предвиждаше ГЕРБ, се оказа победа с 5 процента и със 160, 160 хиляди гласа. Другият резултат, който на практика и предизвика подкрепата за нашите кандидати на втория тур, беше, че колкото и да е странно на политическата сцена в България 22 години след прехода има три партии и две от тези партии трудно могат да бъдат наречени демократични. Единствената демократична партия с достатъчно доказани демократични устои е Българската социалистическа партия.

Водещ:
А вие можете ли да си позволите да се скарате с третата, с ДПС, нещо, към което вие лично отдавна призовавате, вероятно подгонен от лоши спомени?

Р. Овчаров:
Нищо подобно не съм призовавал. Четете внимателно какво съм казал. Напротив, съвсем естествен съюзник на Българската социалистическа партия е Движението за права и свобода.

Водещ:
Хайде бе, това твърдите вие най-отговорно?

Р. Овчаров:
Да, да, и ние ще продължим да си сътрудничим, и сега го правим.

Водещ:
Една партия, която току-що нарекохте недемократична.

Р. овчаров:
Като няма друга, какво да направим. То не може да си доставим партии отнякъде. Това, което съм казал, касае отношението на Българската социалистическа партия към изказването на г-н Доган, който за втори път гарантира победата на ГЕРБ, а за трети път, имам предвид и 2005 г., проваля, и то много сериозно, Българската социалистическа партия. Ние не можем повече да бъдем заложници и като партия, а и като огромен труд и ресурс, който влагаме, на, как да кажа, да оставим всичко това в ръцете или в устата на Ахмед Доган.

Водещ:
В устата?

Р. Овчаров:
Е, какво е това 2009 г. две седмици преди изборите да кажеш: абе, аз съм този, който управлява държавата и разпределям порциите.

В. Николов:
Ами, той носеше мандата . . . .

Р. Овчаров:
Ами, той може да носи мандата, ама това не значи, че разпределя порциите в държавата.

Водещ:
Искате да му вземете от устата това, което държи там ли?

Р. Овчаров:
Не, аз нищо не искам да му взема. Искам просто Българската социалистическа партия да определи позициите си. Сътрудничеството си е сътрудничество, партньорството си е партньорство, а подлагането на динена кора на политическия партньор е нещо, за което аз мисля, че наистина трябва да направим съответните оценки.

Водещ:
Значи, когато ви дава властта - ОК. Когато ви пречи, не е ОК.

Р. Овчаров:
В смисъл?

Водещ:
Когато ви носи мандата, той си е добър.

Р.Овчаров:
Кога точно? Вижте, хайде да си спомним тогава за какво става дума, 2009 година. . .

Водещ:
Спомняме си добре.

Р. Овчаров:
Хайде още веднъж да си. . . или 2005, вие говорите понеже за 2005. 2005 година през юни месец вече проучванията на социолозите показаха, че БСП е над 100 народни представители и много близко до абсолютното мнозинство. Очевидно г-н Доган не повярва на ръководството на партията, което тогава му гарантираше, че няма как да се прави правителство без него, защото след няколко месеца, след година и няколко месеца предстоят президентски избори и на нас ще ни бъде необходима Подкрепата на Движението за права и свободи, и реши да си гарантира участието в правителството. Гарантира го по такъв начин, че после и БСП, и ДПС заедно не можеха вече да съставят правителство и трябваше да дойде и движението, Национално движение "Симеон Втори".

Водещ:
Сега знаете ли какво си мислят всички - че понеже ви свалиха от власт ДПС и вие така говорите.

Р. Овчаров:
Ами, всеки може да си мисли каквото иска. Аз съм си извоювал правото да си казвам мнението, защото мисля, че и в случаите, когато това ми струва много, включително и тогава, когато трябва да се защитава по някакъв начин държавният интерес. Включително и по въпроса за "Булгартабак", ако щете преди само няколко месеца.

Водещ:
Добре. Г-н Николов, не се ли боите, че много хора днес виждат ГЕРБ като изборен валяк? И въпросът е кой обича въобще валяците, те не са любимо нещо.

В. Николов:
Днес президентът беше казал, че сме изборна машина...

Водещ:
Да.

В. Николов:
. .. валяк. Истината е, че лидерът Бойко Борисов умее да носи отговорност, показа го, и съответно и ГЕРБ. Това се оценява от хората. Оценяват се от хората и стъпките, които сме предприели. И всички, които предричаха крах на ГЕРБ след зимата, трудната зима наистина, просто не познаха.

Водещ:
Да, де, ама, ако хладилникът вземе реванш над телевизора?

В. Николов:
Аз мисля, че българинът оценява всичко това, което се прави, той има усет. И хладилникът, и телевизорът, и всичко, което е в къщата му, формира неговото мнение. Знае, че живеем в трудни Години и се харесва това, че ние пестим, а не харчим пари, не увеличаваме дефицит и не натоварваме нашето поколение с бъдещи дългове.

Водещ:
Добре, обаче това, че искате победата на всяка цена, не изправя ли всички срещу вас, не ви ли създава образ на машина, която мачка, хайде да не казвам валяк?

В. Николов:
Не бих казал, че на всяка цена търсим спечелване на избори. Ние просто гледаме да си свършим работата. Направихме структури там, където други партии въобще не са се надявали. На това отгоре, не знам, г-н Овчаров каза, че в устата на г-н Доган, Доган на парламентарните избори бележеше ръст за разлика от двете съуправляващи партии. Така че не знам точно от неговата уста ли пострадаха или от собствените си действия в края на 2008 година. Така че аз лично си мисля, че ГЕРБ носи отговорност самостоятелно, говоря като самостоятелна партия се яви навсякъде. И президентските избори дори и с 5 процента ги спечели самостоятелно. Това е факт.

Водещ:
Добре. . . обаче, ако има трети тур в съда? Това не е ли оценка за вас и за вашето поведение по време на изборите?

В. Николов:
Аз мисля, че президентът правилно посочи, че изборите са спечелени от нас. Тези, които ровят в съда, най-много да създадат негативен имидж на Европа към нас. Нищо повече, не вярвам да се измени каквото и да е.

Водещ:
Добре. Хайде последно изречение, господа, от двамата. Може ли сега България да си позволи дребнотемие и раздор? Господин Овчаров.

Р. Овчаров:
Преди да ви отговоря на този въпрос, ще върна темата, тъй като г-н Николов го зачекна, за г-н Доган. Мисля, че ако сме достатъчно отговорни и честни пред себе си трябва да му кажете едно голямо благодаря. Той ви обезпечи победата 2009 година, той ви обезпечи победата и тази година. Така че кажете му едно благодаря. Той е човек, който забелязва подобни жестове.

В. Николов:
Мисля, че г-н Борисов каза, че вие трябва да му благодарите, защото . . .

Р. Овчаров:
Вие ги спечелихте, и то само с целувката, за която... цяла седмица нищо друго не говорехте освен за тази целувка и тя се превърна в основния ви изборен, така, мотив за мотивация на избирателите.

В. Николов:
Значи умеем да говорим . . .

Р. Овчаров:
Да, да, само че някой друг го казва преди това. А що се отнася до, как го формулирахте. . .

Водещ:
Въпроса. Формулирах го така: може ли сега България да си позволи дребнотемие и раздор, сега?

Р. Овчаров:
България е доста, така, обширно понятие и аз от името на всички българи не си позволявам да говоря никога, но си мисля, че правителството ще спечели, ако започне отвреме навреме да чува и някой друг освен собствения си вътрешен глас.

Водещ:
Господин Николов.

В. Николов:
Аз мисля, че българинът и българската държава е прекалено стара, за да говорим за дребнотемие. То понякога съществува, но българинът е мъдър и успява винаги да излезе. На това отгоре ние бяхме в кризи 1991, когато де факто изпаднахме във фалит. Спомняте си тогава спряхме плащанията по външния дълг, по Видиновото време тогава, нали, да не споменавам, че това са хора от БСП, но въпросът е, че ние си написахме домашните и тройната
коалиция, преди това ДПС и НДСВ наистина водиха добра фискална политика. Това е безспорно, няма как да се отрече. Ние по време на криза продължаваме да водим разумна политика и мисля, че това се оценява в Европа и това рефлектира във всички оценки.

Водещ:
Благодаря ви, господа, дано, така, това не са просто думи. Хората наистина, не само в България, критикуват политиците, обаче отговорността е върху вас.