Златните съкровища на България скоро ще могат да разкажат повече за себе си, за техния произход и история. Интердисциплинарен проект ще изследва състава на древните източници на руда по земите ни и ще може да даде повече отговори за металургичната индустрия у нас от времето на халколита. Учените са надяват да установят и как са се развивали икономическите отношения и търговията на древния свят. Ще се изследва подробно и технологията на изработка на металите. Затова едно от най-известните наши съкровища - Вълчитрънското - мина през рентген. Наш екип беше там - ето какво видя.
Възможно ли е сега, да разкаже повече за себе си? Макар открито преди 90 години Вълчитрънското съкровище си остана една от най-големите загадки на археологията. Открито в полето, насред нищото, без камък, керамика или монета да подскаже малко история. А сега за първи път ще мине през рентген.
Крум Алексиев - дефектоскопия - Конвенционален рентгенов апарат ще видим какво има в самото сечение на метала.
Д-р Петя Пенкова- р-л на лаборатория за реставрации, НАИМ - Тъй като имам две тръбички тук и тук, които свързват съдовете... искаме да видим подробно технологията и конструкцията по която са направени
Технологията е само детайл в цялостният интердисциплинарен проект, който започват учените. Много сложен, но и много амбициозен за всички съкровища, открити по земите ни.
Доц. д-р Христо Попов - зам. директор на НАИМ: Да си отговорим на един много по-широк кръг от въпроси - откъде идват къде са произведени с какъв бит с каква индустрия, грубо казано на тогавашното население са свързани.
Но първо трябва да съберат достатъчно данни за състава рудите от познатите в древността мини. А те са и най-старите в Европа. Както и най-старото злато, това от варненския халколитен некропол.
Доц. д-р Христо Попов - Най-старите рудници известни Адатепе за добив на злато в късната бронзова епоха, но иначе Айбунар в района на Стара Загора за добив на мед от 5 хил Пр. Христа, т.е. от късния халколит вероятно в района медния рид в района на днешния Созопол бившата Аполония Понтика.
Рентгенографията на трилистния златен съд е готова. Но сребърните тръбички са толкова плътни, че рентгенът не успява проникне навътре. Излизат само някои леки дефекти.
Крум Алексиев - Проблеми при самото спояване
Надеждите са в златните капаци. Но не заради златото. То вероятно е било претопявано многократно и няма как да се установи произхода му.
д-р Петя Пенкова - Те пък имат една бронзова конструкция и при нея също искаме да видиме как точно е поставена.
доц. Христо Попов - И този бронз също би могло да ме бъде направено изследване от къде произхожда. По лесно е. На този етап е по-лесно. Ако се говори за изотопия на оловото и на медните находища тази технология е по-добре развита.
И конструкцията на капаците не разкрива нищо неочаквано. Озадачаващи, обаче, са следите от инструментите на майстора.
д-р Петя Пенкова - Има и едни, които вървят в такава посока. Не знам - трябва да ги гледаме и да ги мислим повече.Е, това все пак е началото.
Изследователи изчислиха, че Слънцето съдържа повече сребро, отколкото се предполагаше
Екипажът на „Артемис II“ благодари на европейските инженери за успешната мисия
Парламентът даде зелена светлина за разполагането на американски военни самолети в авиобаза "Безмер" (ОБЗОР)
Благотворителен мач в памет на загиналите деца на АМ "Тракия" се игра в София