Как пътуват трудноподвижните лица

Европейците с увреждания или с ограничена подвижност пътуват повече от българите със същите проблеми. 10 на сто от гражданите на ЕС са трудноподвижни лица. Как се обслужват пътниците с проблеми на летище София година след въвеждането на европейските правила затова. Двудневен семинар по темата организира българската въздухоплавателна администрация. Участваха представители на туроператорите, на авиокомпаниите и на специализираните органи към ЕС. Ние ще погледнем към въпроса през очите на българка загубила подвижността си в самолетната катастрофа през 1971 година - известна за широката публика като катастрофата, в която загина певицата Паша Христова и още 30 души.

Лени Драшанска се движи с протези. Ползва и инвалидна количка. Обича да пътува и го прави често.

Лени Драшанска: „Още повече, че със собствените си крака не можах да излеза до чужбина и сега при всяка възможност го правя, много обичам да пътувам. И с автобуси най-вече, с влак, със самолет - по-рядко."

По думите й заради чувството, че там е останала младостта и здравето й. Но от обслужването на летищата е доволна. Към личните си впечатления прибавя и разказ на приятели в нейното положение.

Лени Драшанска: „Ходиха на състезание и казаха, че абсолютно навсякъде са им помогнали. Всичко е било достъпно и никакви трудности не са срещнали на летище София."

Дневно през столичния аеропорт минават по 30 до 50 души с проблеми в придвижването. За тях се грижат по 7 лични асистенти, напълно достатъчно по преценка на летищните власти. Целият процес от тръгването до пристигането е задача на летището и е безплатно.
На подобни грижи в железниците и при градския транспорт обаче не може да се разчита, казва Лени.
Лени Драшанска: „В София почти никъде не можеш да ползваш достъпен градски транспорт.В чужбина например шофьорът е задължен да спре, да те изчака, да слезе, да те качи - багаж, количка, всичко и след това си се качва на колата и продължава."

Прави и още едно сравнение с градове в Чехия - за достъпност на средата в градовете.

Лени Драшанска: „Два пъти съм се връщала от „Александър Невски" до Западен парк и няма нито една отбивка, нито едно място, където можеш да се качиш, да си вземеш кафенце или нещо да си напазаруваш. Само по шосето можеш да се движиш."

Разказът завършва: много хора никъде не пътуват, защото просто не могат да напуснат апартамента си.