10 години от трагедията в “Индиго”

Точно 10 години се навършиха от трагедията пред дискотека Индиго. В навечерието на Коледа 7 деца загинаха, след като бяха премазани от връстниците си. Наказани имаше, но само с глоби. 10 години по-късно Росен
Цветков се срещна с едно от децата на Индиго. Соня Попова едва оцелява и
днес продължава да живее с ужаса на жестокия инцидент.

Соня Попова: - Nавън имаше огромна тълпа. Стана 18.30 и още не ни бяха пуснали вътре и започнаха адски много да се блъскат... Най-накрая на завоя на стълбите аднахме. Всички крещяха, че се задушават. Аз не вярвам на хората вече. След "Индиго.

Тази изповед Соня прави малко след трагедията, тогава е на 15. Едва оцелява, със сериозни травми по ръцете, краката и белите дробове. 10 години по-късно ужасът от онази нощ е жив.

Соня Попова: - Мислех си просто как ще заспя и повече няма да се събудя...
Един върху друг, да. Без възможност да дишаш, да погледнеш, абсолютно нищо не се виждаше. Първоначално имах страхотно чувство за вина, имах
чувството, че аз съм виновна, че всичко се е случило, че не съм умряла. Много рисувах, спрях да рисувам. Тренирах езда - и това заразях. Преждевременно порастваш, почваш да изпитваш някакви чувства, които дори не можеш да обясниш какви са.
БНТ: - Какво стана през тези 10 години?
Соня Попова: - Освен, че се затвориха десетина заведения, нищо не се е променило - отново се продава алкохол, цигари. Непълнолетни влизат в дискотеките. Въведе се вечерен час, който е само на хартия и никой не го спазва, никой не следи за него.

10 години Соня се опитва да не помни имената на загиналите й връстници. За да продължи да върви напред.

Соня Попова: - Психически сигурно няма да се оправя никога. Такова нещо не се преживява. Отказвам да приема, това наистина е станало.