Обредният хляб по нашите земи

Безспорно най-важният хляб в цикъла Коледни празници е този, който се
прави на Бъдни вечер. Наричат го Боговица, а орнаментите му винаги са
свързани с плодородието. Често в питката има и късмети.

Гл. ас. Елена Водинчар - Институт за етнология и фолклористика - БАН:
- Бобено зърно например, копче, сламка, треска, телено копче, защото който каквото му се падне, но всяко едно си има своя символ, наречено е и това хлябче не се яде, то се дава на животните, който си види късмета и после се дава на животните за здраве.

Интересна част от обредните коледни хлябове са т.н. просфорни хлябове. Когато питката била още неопечена, върху нея се слагал печат, който може да е дървен или железен. На него е изписано - Исус Христос е Победител. Когато питката се опече, върху нея остава и печата.

Гл. ас. Елена Водинчар - Институт за етнология и фолклористика - БАН: -Това е християнска традиция от църквата, защото по време на литургия са се правели такива хлябчета с просфори и по време на литургия са се раздавали. То се прави задължително с квас, от квасено тесто.

Специални хлябове се правели и за коледарите, а в месенето им задължително участвали момите. В шуменско например питката за коледарите е като житен клас в средата с дървото на живота. В софийско
пък са други.

Гл. ас. Елена Водинчар - Институт за етнология и фолклористика - БАН: - "Превъртак гол колак", така се казва тази плетеница от много сокари, украсяват ги със сини сливи, бадеми, понякога слагат и сланина, суджук или парче свинско месо.

Колекцията от хлябове е събрана в края на 40-те години на миналия век. Тогава хората сами изпращали в Етнографския музей изпечени питки в колети. А тук уредниците направили гипсови отливки за да остане традицията за бъдещите поколения.