Археолози в надпревара с багери

Много дълго, 3 200 години земята пазеше спомена за тях. Но вместо достолепно да разказва, лепкавият чернозем се задъха от тичащи археолози и ревящи багери.

Били са траки. В късната бронзова епоха вече са крачели по земите ни. Съвременици на троянската война, в която Омир дори говори за бляскав тракийски цар. Но тези тук са живели в мир. В плодородната земя между няколко реки. Със загадъчни вярвания и обичаи.

Виктория Петрова - археолог: Това е една от характерните структури за този период на късна бронзова епоха, яма, която е запълнена с останки от постройки от жилища съществували през този период. Погребвали са си къщите - нещо такова. Има и такава теория да, за погребване на къщите.

Трупането на останки от къщи в ями е обичай, който се среща от преди 8 хиляди години. Дали обаче тук са погребвали къщите си, защото вярват, че и те имат душа или причините са съвсем други - археолозите не могат да кажат. Освен фактите - всичките къщи в селото са били запалени. Изпратили са проби за анализ, за да разберат дали са горели по едно и също време

Таня Христова - археолог: Ако има разминаване, вече можем да помислим за това, че първо са били там настъпило е нещо, което е наложило пожар или е инцидент.

Въпрос: Какво може да е това нещо?

Таня Христова - археолог: Не искам да гадая, но защо да не предположим и един такъв вариант станало е болест, нещо друго наложило е и един вид като пречистване опожарява се.

А то заради пожарите сега въобще е възможно да се открият останки. Със стени от дървени колове и плет измазан с глина, нищо нямаше да е останало, ако огънят не ги беше изпекъл.

Таня Христова - археолог: Тука са останките ето тази част е остатък от къща и ето го остатъка останките които са останали от огнището

Въппрос: Вие сте седнали в огнището

Таня Христова - археолог: До огнището.

Виктория Петров: Вътре в къщите си има всички елементи, които са типични за едно жилище огнища хромелни камъни керамични съдове.

Таня Христова: Един от целите съдове, стоял вътре в къщата

Въпрос: Каничка, стомничка!

Таня Христова: Да, каничка.

Въпрос: За вода или за вино?

Таня Христова: Ами и за двете.

И не са открили никакви копия, стрели или брони. Мирни, отрудени траки, които са обработвали земя и са гледали животни. Един бронзов сърп, големи разлати съдове, в които са си готвили, прешлени за предене и тъкане на платна попълват донякъде картината на тяхното битие. Каква беда ги е сполетяла и дали са се справили, можем само да гадаем.