ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

Арктически полъх

bnt avatar logo от Милен Атанасов
A+ A-
Чете се за: 01:24 мин.
По света

Студ и сняг в Истанбул и Одрин. Турция е обхваната от нова студена вълна. В Сърбия пък бяха измерени рекордните 27,4 градуса под нулата. По хърватското крайбрежие ветрове със скорост 200 километра в час накараха морето да закипи и да изхвърли риба на сушата. Това е само част от суровата зимна картина на Балканите. Централна и Западна Европа също се борят със снега и студа и отчитат рекордно енергийно потребление. Докато едни се питат колко още ще сме в плен на лошото време, други си задават въпроса откъде дойде то.

арктически полъх
Студ и сняг в Истанбул и Одрин. Турция е обхваната от нова студена вълна. В Сърбия пък бяха измерени рекордните 27,4 градуса под нулата. По хърватското крайбрежие ветрове със скорост 200 километра в час накараха морето да закипи и да изхвърли риба на сушата. Това е само част от суровата зимна картина на Балканите. Централна и Западна Европа също се борят със снега и студа и отчитат рекордно енергийно потребление. Докато едни се питат колко още ще сме в плен на лошото време, други си задават въпроса откъде дойде то.

В същото време учени от Потсдам откриха връзка между мразовитата зима в Европа и изтъняващия лед в Арктика.

Връзката по линията "арктически лед - европейска зима" според новото проучване изглежда парадоксална. Накратко казано, колкото повече се смалява ледената арктическа шапка през летните месеци, толкова по-студени стават зимите в Европа. Обяснението на учените все пак е доста логично. Подробните изследвания от последните години сочат, че ледената кора с всеки изминал топъл сезон отстъпва все по-големи територии от Северния ледовит океан. С изчезването на ледения слой, който отразява светлината, тъмната океанска вода поема повече топлина. Това води до допълнително топене на леда. А през зимата арктическият въздух се затопля повече от обичайното. При липсата на вятър налягането предизвиква студена въздушна вълна в посока към Европа. Ето какво уточни за "По света и у нас" един от авторите на това изследване:

Ралф Ейзер, институт "Алфред Вегенер": "Това, разбира се, е само един механизъм, който се съчетава и с влиянието на други механизми. Според нас, обаче, вероятността той да влияе на твърде суровата зима в Европа, е голяма. Ако този механизъм се окаже силен и постоянен, той може да предизвика още такива зими в Европа."
Така парадоксът заплашва да се превърне в модел, при който липсата на лед там, където трябва, води до появата му в европейски райони, където студената и снежна зима е рядкост. И обратно, много по-далеч на север, са възможни температурни аномалии. Като внезапния скок до плюс 4-5 градуса в Исландия напоследък, гарниран с валежи от дъжд.

Толкова с обясненията за климатичните промени. Изводът е: независимо дали вярват в тях или не, европейците трябва да бъдат подготвени за екстремните прояви на времето. В противен случай рискуват снегът да ги засипе неочаквано. Или да останат без вода заради твърде продължителна суша.

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо Аудио: На живо
Абонирай ме за най-важните новини?